Както на повечето църковни празници, и на Васильовден (1 януари) – денят на свети Василий Велики, когато още се чества и празникът Обрезание Господне, са в сила определени правила и забрани.
Кой е свети Василий Велики?
Той е роден около 330 г. в град Кесария Кападокийска (дн. Кайсери, в Турция). Днес към лика на светците са канонизирани и майка му Емилия, сестрата Макрина и брат му Григорий. Баща му бил адвокат, под негово ръководство Василий получил първоначалното си образование След това учил при най-добрите учители на Кесария, където се запознал със свети Григорий Богослов, а по-късно се преместил в училищата на Константинопол. За завършване на учението си свети Василий отишъл в Атина, центъра на класическото образование. В Атина Василий Велики придобил всички достъпни по онова време знания. Тук между св. Василий Велики и св. Григорий Богослов се установило близко приятелство, което продължило през целия им живот.
Около 357 г. свети Василий се завърнал в Кесария, където скоро поел по пътя на аскетичния живот. В желанието си да намери духовен водач, той посетил Египет, Сирия и Палестина. Подражавайки на своите наставници, отново се завърнал в Кесария и се заселил на брега на река Ирис. Там при него дошъл св. Григорий Богослов и двамата основали манастир, който станал център за разпространение и утвърждаване на Православието.
Ето какво пише по онова време св. Василий Велики:
„Всяко бездействие е много по-лесно от действието. Например: не убивай, не прелюбодействай, не кради (Изх. 20: 13–15) – всяка от тези заповеди изисква само бездействие и неподвижност. Обичай ближния като себе си (Матей 19:19) – продайте имуществото си и раздайте на бедните. (Матей 19:21). Ако някой те моли да изминеш един път заедно с него, измини два (Матей 5:41) – това вече са действия, подобаващи на аскетите, и за извършването им се изисква смела душа. Затова се удивляваме на мъдростта на този, който чрез нещо по-лесно и достъпно ни води към съвършенството“.
Какви забрани има на този ден
Още от стари времена в деня на свети Василий Велики действали ограничения и забрани. По-специално, на празника не бива да ругаете, да клеветите или да желаете злини и лошавини на други хора. Не трябва да правите скандали, да си изяснявате лични отношение чрез кавги, нито да разпространявате лоши слухове и да клюкарствате.
В този ден не е прието да работите тежък физически труд, както и да се върши домакинска работа: да перете, чистите, бродирате, плетете.
На този ден е забранено да се отказва помощ на нуждаещите се. Не бива да отказваш също и прошка на човек, който те моли да му простиш.
Не бива да изнасяте боклука от жилището по време на празника – така може да изхвърлите щастието си на боклука.
И така, нашите предци вярвали, че на този ден е необходимо да се прости на всички, които искат прошка, а също така не може да се откаже помощ на нуждаещите се. Не бива да сте тъжни и да мислите лошо за някого, а напротив – трябва да избягвате конфликтни ситуации, разправии и обиди.
Не се препоръчва да се правят ремонти. На този ден не се коли добитък, нито се ходи на лов, тъй като това може да доведе беди и различни неприятности.
