Името Иван е сред най-често срещаните в България. Заедно с Ивановците, Иванките и всички производни на тези имена идната седмица наздравици ще вдигнат около 300 хиляди души. Това прави техният имен ден най-празнуваният през този месец.
„Малко олио, мая, сол, яйце и малко млекце“. Това са продуктите, с които пенсионираният агроном и бивш председател на земеделска кооперация Иванка Дакова прави всяка година обредната пита за Ивановден. Самият празник започва още предния ден с църковен ритуал за Йордановден, спасяването на кръста в реката и продължава на другия ден.
„На другия ден вече е Ивановден, който честваме по случай Иван Кръстител. В негова чест и месим пита, която е украсена със символи и чакаме гости, които идват във всяка къща, където има имен ден“, разказва тя пред NOVA.
Питата с изобразен върху нея кръст е задължителна на този ден. Колко би ни струвала тя? Брашното – около 2 лева, малко мляко за половината от тази сума, яйцето – 30 стотинки, поне 2 пъти по толкова за мая, олио, сол и без цената на труда и печенето питката излиза около 4 лева. Но към нея винаги има и нещо по-така. „Един ден е имен ден. Трябва да си почитаме деня. Има и вино, и ракия, но малко се употребява. Пържоли, хапки, но не обилно! Скъпо е. Особено за нас, пенсионерите, ни е доста скъпо, но си празнуваме имените и рождени дни“, посочва Дакова.
Истината обаче е, че няма риск някой от гостите на Иванка на Ивановден да остане гладен, защото основното блюдо е цяла варена кокошка. Тя дори не се калкулира по цена.
А в Крушовица наистина изглежда сложно да се пресметне колко гости ще дойдат, защото има обичай. „На имен ден не се кани! Кани се на рожден ден“, казва тя.
Така на пръв поглед изглежда много трудно да се прецени колко храна и напитки да приготви домакина. Иванка обаче може да се ориентира по броя на гостите от предходна година. „Ивановден го почитам всяка година. На мен специално ми идват децата и от пенсионерския клуб най-малко 10 човека“, допълва Дакова.
Те обикновено ѝ подаряват картини, защото тя ги харесва, икони на Богородица, Исус Христос или Свети Йоан Кръстител. Освен себе си има поне още две лични причини да не се скъпи в почерпката и да уважи празника, както трябва. „Кръстена съм на дядо ми. Иван се казва от Лиляче и на мен е кръстена внучката ми Йоана. Няма да празнуваме с нея, защото тя е на работа“, обясни жената.
А специално в Крушовица за Ивановден има още един обичай, който дава възможност и на гостите, и на Ивановците да се поправят, ако нещо са пропуснали. „Ние честваме в нашето село имен ден два пъти в годината. Един път на 7 януари, което е по нов стил и след това на 20 се черпаваме пак по стар стил“, твърдят местните.
