Върху етикета на бурканите с мед ще трябва да бъде посочвана страната на произход, където медът е добит. Това предвиждат промени в наредба, които са пуснати за обществено обсъждане от Министерство на земеделието. В момента голям проблем пред родните пчелари е, че на бурканите не пише дали медът е български или от внос.
Най-големият вносител на мед в страните от ЕС е Китай. Близо 37% от вносът на мед в ЕС е именно от Китай. Промените ще дадат възможност на потребителите да видят какво купуват – български или вносен мед.
Когато медът произхожда от повече от една страна, държавите на произход, където е бил добит медът, ще трябва да се посочват върху етикета в основното зрително поле в низходящ ред според техния дял от теглото на меда, заедно с процента, който представлява всяка от тези страни на произход, предвиждат промените.
В случаите, когато броят на страните на произход в сместа от мед е повече от четири и четирите най-големи представляват повече от 50% от сместа, ще се допуска да се посочват с процент само тези четири най-големи дяла, а останалите страни на произход да се изписват в низходящ ред без посочване на процент.
При опаковки, съдържащи нетно количество мед по-малко от 30 грама, наименованията на страните на произход могат да бъдат заменени с двубуквен код, предвиждат промените. Според международния стандарт двубуквеният код на България е BG, а на Китай е CN, пишат колегите от блиц.
От Министерство на земеделието са разработили проект на изцяло нова Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, с която искат да въведат в националното законодателство последните директиви на ЕС в тези област.
С приемането на тази наредба е предвидено да бъдат направени и промени в редица други наредби, свързани с изисквания към храните. Една от тях е Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека.
С новата наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета и мармалади ще бъде повишено изискваното количество плодове, влагани в производството им. Но тези промени ще влязат в сила от 13 юни 2026 г.
Дотогава ще важат сегашните изисквания за използване на плодове при производството на конфитюри и мармалади.
Количества за пюре преди. В момента количествата пулп или пюре, които се влагат в производството на 1000 грама конфитюр или мармалад трябва да са поне:
250 грама за конфитюр от френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки и дюли;
150 грама за конфитюр от джинджифил;
160 грама за конфитюр от плодове на кашу;
60 грама за конфитюр от плод от пасифлора;
350 грама за всички останали конфитюри.
Количества за пюре от юни 2026
От юни 2026 г. количествата пулп или пюре, които се влагат в производството на 1000 грама конфитюр или мармалад, трябва да са не по-малко от:
350 грама за конфитюр от френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки и дюли;
180 грама за конфитюр от джинджифил;
30 грама за конфитюр от плодове на кашу;
80 грама за конфитюр от плод от пасифлора;
450 грама за всички останали конфитюри.
За производството на мармалад и конфитюр екстра качество в момента има завишени изисквания за влагането на плодове, като от юни 2026 г. тези изисквания също ще бъдат повишени.
С промени в друга наредба се дефинира наименованието “сок от плодове с намалено съдържание на захар”.
Това е продукт, получен от сок от плодове от концентрат, при който най-малко 30% от количеството на естествените захари е било отстранено.
