Става дума за малък планински масив с името Monte Bulgheria (Монте Булгерия), който се намира в провинция Салерно, област Кампания, Южна Италия. Той се издига на няколко километра от Средиземно море – между него и долината на река Mingardo Bussento, в Национален парк Cilento. Името Bulgheria, според италианци, идва от български заселници, които дошли по тези места 500 години след Христа.
Тук, в подножието на планината България, се намира и градчето Celle di Bulgheria (селището на България), взело името на самата планина. „Celle“ идва от стария етруски език и е сравнимо с пеласгийската (тракийска) дума “selis“ – място за сядане (село, селище, поселение) и със старобългарската дума “сел“ – седя, откъдето и съвременната българска дума село, селище.
Планината България гледана от север, изглежда като огромен лъв, сякаш легнал за почивка, с очи, обърнати на изток. Жителите на общините в подножието му и досега смятат, че лъвът е там, за да ги защитава. През 1959 г. италианският поет Ferdinando Palazzo от близкия град San Giovanni a Piro посвещава на планината България красиво стихотворение.
Маршрутът към планината България
Най-лесният път към планината тръгва от градчето Celle di Bulgheria. Маршрутът е достъпен пеша или с автомобил. Има и алтернативен, само пешеходен маршрут – по-кратък, но и по-труден. Двата маршрута се съединяват на платото, откъдето най-високият връх на масива, наречен Tozzo del Mojo и висок 1225 м н.в., е съвсем близо. По пътя до града от него са само 11 километра.
Градчето Celle di Bulgheria
Самото градче е удивително малко – с около 2000 жители, чийто брой варира през годините, но е сравнително постоянен. В него забележителни са две неща – старият каменен площад Palazzo De Luca и църквата, посветена на Madonna della Neve или (Мадоната на снега) с олтар от 1700 г., изработен от мрамор в ярки цветове – бяло, червено, оранжево, синьо и тъмно зелено.
В историята на града пише, че българите са обитавали тези земи, достигайки до полите на планината България. Много след тях, по време на Средновековието, тук се заселили гръцки монаси, които образували много светилища и параклиси в карстовия масив на планина – има се предвид скални манастири. От този момент започнало и по-голямото заселване на други народи в земите, населени първо от българи, пишат от пловдив24.бг.
И още нещо любопитно – в планината има пещера, известна като “Grotta della Madonna“, защото местен скулптор е издялкал образа на Богородица, използвайки един от сталагмитите за основа. Другото е, че местните хора имат култ към Света София, на която има няколко оброчни светилища в планината и която е дала името и на съвременната българска столица на Балканите – София.
