Снаха ми беше прекрасно момиче, обичаше сина ми, наричаше ме майка и ни даде две прекрасни деца. За съжаление тя претърпя автомобилна катастрофа и не можа да бъде спасена. Синът ѝ останал сам с две малки деца, започнал да пие и загубил работата си.
Получихме помощ за децата от държавата, а родителите на извършителя на инцидента решиха да ни помогнат и предложиха да плащат известна сума за издръжката на децата, докато навършат пълнолетие. Успяхме да се измъкнем от тази ситуация, а година по-късно синът ми срещна друга жена и намери утеха в нея.Ако трябва да съм честен, от самото начало бях против тези носни кървища. При първата среща тя изглеждаше меркантилна и зла. Освен това не харесваше децата на сина си.
Но синът беше решителен, затова дори не ме послуша и се ожени за нея.След като младоженците започнаха да живеят заедно, започнах да забелязвам чудеса в поведението на децата. И тогава съседката на сина ми ми се обади и ми каза, че постоянно чува писъци от къщата им и че снаха ми повишава глас на децата, например заради разхвърляни играчки. Знаех, че мащехата ми малтретира внуците ми.
Децата се отдръпнаха, усмивката изчезна от лицата им. И тогава един ден реших да ги посетя без предупреждение, за да ги хвана на местопрестъплението, и видях децата да седят мълчаливо на дивана. Видях, че по-малкият наскоро е плакал много, лицето му беше зачервено.
– “Ще ги заведа при мен. Ти, копеле! Вечерта синът ми ми се обади, крещейки по телефона, и ме попита защо съм разплакал жена му. – “Искаш само пари!” – каза той, намеквайки, че искам да завладея детските надбавки. Беше безполезно да обяснявам, че децата страдат психически, синът ми така и не ми повярва. Това е техният проблем. Възнамерявам да защитавам внуците си до последно.
