Развитието на дистрибуционните канали и на продоволствената верига като цяло у нас и по света доведе до съществена промяна във възможностите и пазарните позиции, силите на участниците в тази продоволствена верига. Търговията на дребно все повече измества и изземва функции на търговци на едро, а земеделските производители остават в неизгодна позиция. Това каза Мария Пенева от катедра „Икономика на природните ресурси“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) по време на кръгла маса.
По думите ѝ всичко това повдига и допълнително въпросите за отношенията с прекупвачи, съществуващ сив сектор, договорни условия с търговските вериги, вноса, преработката, достъпа до инфраструктура, но не само транспортна, а складове, хладилни съоръжения, логистични мрежи – всяко едно увеличава разходите при доставката на продуктите до крайния потребител.
Според Стоян Чаушев, търговец на пресни плодове и зеленчуци, българският производител почти винаги е ощетен в агрохранителната верига. Той обясни, че по-големите производители имат два вида реализация на продуктите – едната е директно във веригите или на тържища.
По думите на Чаушев от няколко години се наблюдава тенденция, в която производителите виждат своята продукция, продавана на дребно по пазарите на двойна и тройна цена. Той обясни това с факта, че търговците на дребно не искат да продават достатъчно обеми, както е било през годините. Те искат с малко продукция да изкарат повече.
„Не е нормално един прекупвач да получава повече от производителя, заяви Чаушев.
Той подчерта, че няма ясни регламенти и уточнени правила в агрохранителната верига кой колко получава от производителя до крайния потребител. Според Чаушев трябва нова политика, която да урегулира отношенията между производител и търговец. Той заяви, че тази политика, на толкова голямо натоварване на продукта, води до по-ниско потребление и страда крайният потребител.
Пенева посочи, че макар и бавно диетата на българите се променя.
Тя цитира данни, според които за последните 10 години с над 20 процента е намаляла консумацията на хляб и тестени изделия, а над 17 процента – на олио.
През последните години увеличението на консумацията на плодове е средно със седем процента, но има разлика за различните плодове. Има съществено увеличение на консумацията на южни плодове – с над 30 процента, пишат от пловдив24.бг.
При зеленчуците също има обща промяна и тенденция на повишаване на консумацията, като най-съществена е при краставиците – с 20 процента.
Намаляването на населението в страната и увеличението на плодове и зеленчуци на глава от населението не може да бъде удовлетворено от нестабилните и намаляващи обеми в страната, каза Пенева. По думите ѝ за баланс в пазара се намесва международната търговия, която е важен фактор и в обратния случай – когато производственият капацитет и производството надвишават сериозно вътрешното потребление.
При млякото и млечните продукти има незначителни колебания в консумацията, но общата перспектива на намаляване на населението в страната предполага, че не можем да очакваме силно покачване на общото потребление, което да доведе до съответния отговор в производството, коментира Пенева. Данните показват, че има най-съществено увеличение на преработените/други млечни продукти – над 30 процента.
На пазара на птиче месо и яйца има трайно повишаване на консумацията, съответно с 10 и 15 процента. Съответно има положителна промяна и отговор на производството и равнищата на производство в България успяват да удовлетворят тези потребности, каза Пенева.
Свинското месо, птичите меса и каймата съставляват 75 процента от консумираните месни продукти в страната.
