Можем да кажем, че в рамките на нашата текуща организация на банковата система, банките плащат един сравнително висок данък за това, че не са членки на еврозоната. За това те са толкова ентусиазирани да въведем еврото през следващата година. Това каза пред Bloomberg финансистът Борис Петров.
„Очакванията са, че ЕЦБ ще продължава да намалява лихвените проценти поне с едно 75 базисни точки, което означава, че до към края на полугодието те ще стигнат до 2,25, говорейки за лихвата по депозитното улеснение. В този аспект нашите лихви, ако следващата година трябва да се предоговарят, могат да станат дори и по-ниски, ако продължи този процес на намаление на лихвите от страна на ЕЦБ. Хубавото в този процес е, че лихвите по депозитите също ще станат по-гъвкави и ще започнат да реагират на промените на лихвите на ЕЦБ, така че спестителите ще получават балансирано по-висок доход за своите спестявания, вложени в банките, а няма това намаление да е само в полза на кредитополичателите“.
България е все по-близо до еврозоната, като данните за инфлацията през декември показват, че инфлацията ни е много близко до средната стойност на трите страни с най-ниска, като има все по-голяма вероятност страната ни да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 година. До какви промени ще доведе това в България?
Как ЕЦБ ще провежда парична политика в България и с какъв инструментариум? Този инструментариум е един и същ, включително и за България. Водеща остава лихвата по т. нар. депозитно улеснение, която определя динамиката на лихвата на междубанковия паричен пазар, включително и в България в момента. Всъщност в България тя в момента е с няколко базисни пункта по-ниска от лихвата по депозитното улеснение. Европейската централна банка има още две лихви, обясни гостът, пишат от пловдив24.бг.
Важен инструмент за България е и процента за минималните задължителни резерви. В еврозоната е един процент, а в България е „грандиозните 12%“, добави събеседникът. Средствата по тези минимални задължителни резерви не се олихвяват и за банките това е една пропусната полза. Защото тези средства могат да се инвестират в Държавни ценни книжа, в кредити на междубанковия пазар и най-малката пропусната полза е лихвата по депозитното улеснение, защото банките поддържат толкова високи минимални задължителни резерви“.
Това, което наблюдаваме в последните години в българския сегмент за ипотечно кредитиране, е сравнително ниска чувствителност по отношение на промените на лихвените проценти. Прилагайки за база цената за финансиране за някои банки, това води до сравнително задържане на лихвените проценти по ипотечните кредити и съответно те не реагираха на промяната на лихвените проценти на ЕЦБ. Да, нашият депозитен пазар е по-муден и това предопределя тази сравнително ниска чувствителност. Това произтича от сравнително големия дял на спестявания на населението, които са вложени в банките. Голяма част от населението няма алтернативи на ниско рискови активи като банковите депозити и това определя една доминираща позиция на банките в този сравнително безалтернативен пазар, обясни Борис Петров.
