Годеницата ми открито мразеше майка ми, смятайки, че тя не заслужава уважение. Дразнеше се от обажданията на майка ми, подаръците, дори домашните краставици, които изпращаше с грижа и любов.
– Защо пак ни праща тези гадни буркани? Вече съм алергична към нейните краставици!
Всеки път от тези думи ми ставаше болно. Един ден просто не издържах повече и направих нещо, за което изобщо не съжалявам. Разказвам ви моята история, а вие ми кажете дали съм постъпил правилно.
Когато я срещнах за първи път, тя изглеждаше идеална: красива, уверена, винаги облечена стилно. Самоувереността й беше очарователна, а капризите й изглеждаха някак забавни. Тогава не знаех колко ще промени живота ми.
В онзи ден отидохме на гости при майка ми. Тя, както винаги, беше невероятно щастлива от нашето посещение. Кухнята кипеше от живот – майка ми работеше усилено, опитваше се да ни угоди, приготвяйки нейните уникални ястия, които обичах от дете.
„Дъще, опитай, сготвих го за теб“, усмихна се тя и постави голяма чиния със задушено месо и домашни зеленчуци пред приятелката ми.
Но избраницата ми само сбърчи нос:
– Уф, няма да ям това.
В стаята увисна тягостна тишина. Видях как майка ми се опита да се сдържи, но очите й заблестяха издайнически.
„Майка стоеше до печката цял ден заради нас“, казах твърдо, „Не бъди егоистка“.
Но годеницата ми дори не си направи труда да ме погледне. Очите й обикаляха из стаята и гласът й беше леден:
– Не съм я карала да готви това.
Мама, без да каже нищо, тихо отиде в стаята си. Чух вратата да се затръшва.
– Събирай си нещата, тръгваме – каза приятелката ми и разбрах, че е чакала точно този момент.
Тази сцена не беше нито първата, нито последната. Тя открито не харесваш майка ми, вярвайки, че тя не заслужава уважение. Дразнепе се от обажданията на майка си, подаръците, дори домашните краставици, които изпращаше с грижа и любов.
– Защо пак ни изпраща тези гадни буркани? Вече съм алергична към нейните краставици!
И всеки път, тези думи ме нараняваха дълбоко.
Един ден не издържах повече. Трябваше да направя нещо, за което изобщо не съжалявам.
Казах й директно:
– Мисля, че родителите ти просто не са имали време да те отгледат. Ти не знаеш какво е грижа, любов и уважение към по-възрастните.
Това беше краят. Тръгнах си, осъзнавайки, че вече не искам да свързвам живота си с такъв студен, безразличен човек.
След известно време срещнах друго момиче. Тя беше пълната противоположност на бившата ми: мила, нежна, искрена. Тя веднага се хареса с майка ми.
– Мамо, не сме се виждали от цяла вечност! Как си – каза тя, прегръщайки майка ми, когато отидохме на гости.
Разбрах: тя е момичето. Жена, която обича не само мен, но и уважава онези, които са ми скъпи. Оженихме се и не спирам да благодаря на съдбата за този подарък.
