Psychology Today съобщава за пет ранни промени в поведението, които показват развитието на пристрастяване.
Рационализация и дизайн
„Винаги съм имал причина да пия“, казва пациент, който от години се бори с алкохолната зависимост. Отначало беше за общуване, после за почивка след работа, а по-късно – за да заспите или да забравите. Всяко обяснение изглеждаше логично и едва по-късно той осъзна, че е рационализация.
В ранните етапи на пристрастяването човек започва да организира живота си около задоволяване на собствените си желания. Тя може да оправдае поведението си, като обвинява хората около нея: родители, партньори, деца или работодатели. Членовете на семейството често променят собственото си поведение, за да успокоят зависимия роднина, подсъзнателно се адаптират към новите си навици.
Промени в настроението и личностни промени
Зависимите хора стават критични към другите, но в същото време собственото им поведение става непредвидимо. Настроенията могат да се променят бързо: от еуфория до гняв или подозрение. Това е особено забележимо, когато се опитват да намалят употребата им или временно се въздържат.
Понякога промените в личността достигат екстремни нива. Човек става различен под въздействието на алкохол или наркотици, напомняйки синдрома на д-р Джекил и г-н Хайд. В най-лошия случай близките ще разпознаят зависимия като непознат, който е изгубил контрол над себе си.
Един пациент може да бъде примерен родител, когато е трезвен, но след като е пиел, гледа порнографски филми в присъствието на деца. Друг човек – добър съпруг и баща – може например да ходи по бельо по улиците по време на ваканция, да чука на вратите и да провокира хората в битки. Семейството му, ужасено, може да се заключи в хотелска стая. Тези инциденти са само част от поведението, което зависимите хора дори не си спомнят по-късно.
Влошаване на отношенията
В началото пристрастен човек може да очарова хората и да намери нови приятели. Въпреки това, когато проблемът се задълбочи, поведението й става деструктивно и кръгът от приятели се стеснява. Зависимите започват да общуват само с тези, които също имат зависимости и създават илюзията за нормалност. Но дори тези връзки често се разпадат, оставяйки човека изолиран.
Семейният живот на зависимите често е придружен от непредвидими промени, включително развод или отчуждаване на деца, които понякога са принудени да търсят убежище при роднини.
Влошаване на работата
Зависимите хора се опитват да запазят работата си, за да имат достъп до наркотици или алкохол. С времето обаче това става все по-трудно. По-трудно се концентрират, правят грешки, закъсняват или изобщо не се явяват на работа. Колегите забелязват тяхната раздразнителност или агресия, особено след почивните дни или празниците.
Такива проблеми често стават първият сериозен сигнал за опасност. Човек губи способността да изпълнява дори прости задачи, което води до откъсване и по-нататъшно потапяне в хаоса.
Криза на духа
Зависимостта причинява дълбоки промени в психологическия и духовния живот на човека. Много зависими се чувстват непознати не само за своите близки, но и за себе си. Те стават уязвими към чувство на срам, омраза към себе си и безнадеждност, което само изостря проблема.
Хората, които са загубили духовната си връзка със себе си и света, често прибягват до лъжа, кражба, а понякога дори и към насилие. Много зависими признават, че страдат най-много от чувството за вина и срам. Тази болка вкарва човек в омагьосан кръг, от който е трудно да се измъкне.
Разпознаването на проблема е първата стъпка към възстановяването. Членовете на семейството и приятелите трябва да бъдат нащрек за ранните признаци на пристрастяване и да предоставят навременна подкрепа. Зависимостта не е присъда и с подходящо лечение и подкрепа е възможно да се върнете към нормален живот.
