В публикация, споделена 300 пъти във Фейсбук, се твърди, че ако налеем гореща вода върху ябълка, химикалите ще се покажат веднага.
„За да проверите дали ябълките съдържат опасни консерванти, залейте ябълките с малко преварена вода. Чакайте малко. Ако видите, че се появява слой восък, това са ябълките, които са вредни за вашето здраве“, се казва в статията.
ТВЪРДЕНИЕ: Ако налеем гореща вода върху ябълката, химикалите ще се покажат веднага!
За да разберем каква е структурата на ябълките, дали са опасни, ако са покрити с восък и консерванти, и дали ако ги залеем с гореща вода „химикалите ще се покажат веднага“, потърсихме учени от Института по консервиране и качество на храните – Пловдив, Селскостопанска академия.
В имейл до нас зам.-директорът на Института доц. д-р Живка Горанова и експертът по хранителни технологии от Корвинус Университет, Факултет по хранителни наука и технологии (сега Hungarian University of Agriculture and Life Sciences) в Будапеща, Унгария, доц. д-р Габор Живанович, който сега също е част от Института по консервиране и качество на храните – Пловдив, дават обосновани заключения на твърденията от статията.
За рубриката „Проверка на факти“ по БНР доц. д-р Живка Горанова обясни, че наличието на восък върху ябълките не означава, че те са вредни за здравето.
„Ябълките произвеждат естествен защитен восъчен слой, който ги предпазва от загуба на влага. При търговска обработка ябълките се измиват, което премахва естествения восък. За да се запазят свежи по-дълго, производителите добавят покритие от безопасен хранителен восък. Восъкът сам по себе си не се разгражда лесно в храносмилателната система, но в малки количества не вреди. Ябълките с восъчен слой не са вредни, но ако потребителя иска да бъде сигурен, че плодът е безопасен за консумация, е добре да се измие с гореща вода и да се обели кората“, казва д-р Живка Горанова.
Тя добавя, че восъкът, използван върху ябълките, е безопасен за консумация и не представлява пряка заплаха за здравето, когато е от одобрени хранителни източници. Все пак има някои фактори, които си струва да се вземат предвид.
– Не се усвояват от организма – повечето хранителни восъци преминават през храносмилателната система, без да се абсорбират или метаболизират.
– Безопасни за употреба – восъци като карнаубски восък, шеллак и пчелен восък са одобрени от регулаторни органи като FDA (САЩ) и EFSA (Европа).
– Запазват свежестта на плодовете – намалява загубата на влага и предотвратява развитието на плесени.
Възможни рискове при прекомерна консумация:
– Затруднено храносмилане, тъй като восъкът не се разгражда лесно, консумацията на големи количества плодове с восъчно покритие, може да доведе до лек стомашен дискомфорт.
– Задържане на пестициди – ако восъкът съдържа остатъци от пестициди или замърсители, те могат да се задържат по-дълго върху ябълката, но правилното измиване намалява този риск.
– Некачествени или синтетични восъци – в редки случаи (при нелегално или неконтролирано производство) може да се използват некачествени восъци, които не са подходящи за консумация.
Относно консервантите, с които се третират ябълките, доц. Горанова казва, че не всички консерванти са вредни, но някои могат да предизвикат нежелани реакции при чувствителни хора.
„Най-важното е да знаем какви консерванти се използват и в какви количества. Възможни нежелани реакции могат да бъдат алергии или кожни реакции при хора с непоносимост към фунгициди като тиабендазол; чревен дискомфорт, ако се консумират големи количества плодове с консерванти и синтетични восъци. Добрата хигиена и миене на плодовете значително намалява потенциалните рискове“.
Може ли със заливането на гореща вода върху ябълка да се провери дали е безопасна и дали съдържа опасни за здравето консерванти?
„Заливането на ябълка с гореща вода може да разкрие наличието на восъчни покрития, но това не е надежден метод за определяне на опасни консерванти или пестициди. Ето защо:
Какво се случва при заливане с гореща вода?
– Разтопяване на восъка – някои ябълки са покрити с восък (например карнаубски или шеллак), за да се запази свежестта им по-дълго време. При потапяне на ябълка с восъчно покритие в гореща вода, тя може да разтопи восъка и да го отмие, като се появят бели петна по повърхността на плода.
– Промяна в цвета на кората – в редки случаи горещата вода може да разгради някои химикали или повърхностни остатъци, но това не означава непременно, че ябълката е опасна.
Защо този метод не е надежден?
– Много консерванти и пестициди не са видими – те могат да проникнат в кората или да бъдат безцветни и без мирис.
– Някои натурални вещества също могат да реагират – например антоцианините (естествени пигменти) могат да се разтварят във вода, което не означава, че има нещо вредно.
– Температурата на водата може да не е подходяща – някои химикали остават стабилни дори при краткотрайно излагане на гореща вода.
„Заливането с гореща вода може да разкрие восъчно покритие, но не е надежден метод за проверка на токсичност или опасни консерванти. По-добре е да се прилагат комбинирани методи за почистване (измиване, обелване) и при съмнение да се извърши лабораторно тестване“, казва доц. д-р Живка Горанова.
Тя добави, че не може да се каже какъв е слоят, който се вижда на снимката в статията, без да са направени лабораторни анализи. Според нея е възможно белият слой да е хранителен восък, използван за запазване на свежестта на ябълката. Това не означава, че ябълката е вредна или опасна – хранителните восъци са одобрени за консумация и често се използват като покривен слой върху плодове като ябълки, цитруси и краставици.
И доц. д-р Живка Горанова, и доц. д-р Габор Живанович са категорични, че не е вярно, че ако сложим ябълки в купа и ги залеем с лъжица сода за хляб, 1 супена лъжица лимонов сок и малко топла вода, напълно ще се премахнат токсичните вещества, но все пак могат да бъдат сведени до минимални количества.
Фактите:
Содата за хляб (натриев бикарбонат, NaHCO₃) – алкалната ѝ природа (pH ~8.3) разгражда органофосфатни и карбаматни пестициди, които са киселинно чувствителни. Доказано е, че разгражда тиабендазол (E233) и фозалон, които са сред най-често срещаните фунгициди върху ябълките.
Лимонената киселина (C₆H₈O₇, основен компонент на лимоновия сок) действа като хелатиращ агент, който разтваря минерали и остатъчни химикали. Намалява липофилните замърсители, като подпомага разграждането на восъчните покрития.
Топлата вода повишава разтворимостта на восъци, мазни остатъци и хидрофобни пестициди, улеснявайки отмиването им. Температура над 40°C ускорява хидролизата на някои органични пестициди.
„Ще цитирам проучване на учени от Университет в Масачузетс (Yang, et al., 2017, J. Agric. Food Chem., 65, 44, 9744–9752), които са установили, че повърхностните остатъци от пестициди се отстраняват най-ефективно с разтвор на натриев хидрогенкарбонат (сода за хляб, NaHCO3) в сравнение с чешмяна вода или белина. Използвайки 10 mg/mL промивен разтвор NaHCO3, за 15 минути за пълното отстраняване на повърхностните остатъци от тиабендазол или фосмет. При практическо приложение измиването на ябълки с разтвор на NaHCO3 може да намали пестицидите най-вече от повърхността.
Този метод може да се прилага в домашни условия, но не премахва напълно проникналите в кората вещества, като тиабендазол. Обелването на ябълките остава най-сигурният начин за елиминиране на проникналите в кората токсини, но и биоактивните съединения в обелките също ще се загубят“, казва доц. д-р Живка Горанова.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Твърдението, че ако залеем ябълка с гореща вода, химикалите ще се покажат веднага, НЕ Е ВЯРНО. Заливането на ябълка с гореща вода може да разкрие наличието на восъчни покрития, но това не е надежден метод за определяне на опасни консерванти или пестициди, казва доц. д-р Живка Горанова от Института по консервиране и качество на храните – Пловдив, Селскостопанска академия. Със смес от сода за хляб, 1 супена лъжица лимонов сок и малко топла вода, вредните вещества няма да се премахнат изцяло, но все пак могат да бъдат сведени до минимални количества. Ябълките с восъчен слой не са вредни, но ако потребителя иска да бъде сигурен, че плодът е безопасен за консумация е добре да се измие с гореща вода и да се обели кората.
