Една голяма част от работещите у нас са самоосигуряващи се лица. Няколко са основните задължения, от които следват и съответните права при този вид осигуряване.
Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са:
– лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност;
– лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
– лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред.
(чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО)
За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
– на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
– за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по чл. 1, ал. 5, т. 1 и 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. (чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица)
За земеделски стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред се считат тези, физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред, т.е. по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. (§. 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО).
Задължение за осигуряване
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
Времетраене на осигуряването
Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена.
(чл. 10 от КСО).
Срокове за внасяне на осигурителни вноски
Самоосигуряващите се лица внасят авансовите си осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Ежемесечните осигурителни вноски могат да се внасят върху избран осигурителен доход, чийто размер трябва да бъде не по-малък от минималния и не по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход. Размерите на тези доходи се определят всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Осигурителен стаж
Съгласно изречение трето от § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски, по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица се удостоверява и заверява в осигурителни книжки за времето до 31.12.2015 г. Считано от 01.07.2015 г. е отменено издаването на осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 45 от 05.03.2015 г. за изменение и допълнение на наредбата, самоосигуряващите се лица могат да поискат издаването и заверяването на осигурителни книжки, в случаите когато осигуряването им е започнало преди 1 юли 2015 г.
За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ (чл. 41, ал. 1, изр. трето от НПОС). Предвидена е възможност и за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица да могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ (чл. 41, ал. 1 от НПОС). При необходимост от удостоверяване на осигурителния стаж и/или осигурителния доход на самоосигуряващото се лице пред други организации, Националния осигурителен институт издава удостоверение за зачетения му осигурителен стаж и доход.
Осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица се удостоверява и зачита, при условие че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Осигурителни права
Самоосигуряващите се лица, осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт имат следните осигурителни права:
– пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
– пенсия за осигурителен стаж и възраст;
– парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането;
при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл. 7, ал. 4 от КСО.
(чл. 13 от КСО)
Самоосигуряващите се лица, осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт имат следните осигурителни права:
Парични обезщетения за:
– временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и – – – професионална болест;
– трудоустрояване;
– бременност и раждане;
– отглеждане на дете до 2- годишна възраст;
– осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
– отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).
Парични помощи за:
– инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
– профилактика и рехабилитация;
– помощно-технически средства, свързани с увреждането;
– при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл. 7, ал. 4 от КСО.
Пенсии за:
– осигурителен стаж и възраст;
– инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
– инвалидност поради общо заболяване. (чл. 11 от КСО)
По-подробна информация за самоосигуряващете се лица можете да откриете на страницата на НОИ.
