От известно време хвърчат тук разни призиви за запазване на лева. Нямам против – всеки може да призовава за всякакви неща, стига да не са престъпни и забранени от закона. Но като ще призовават, пък да се образоват! И понеже образованието е свързано с четене, проверяване на информацията, сверяването на източниците и анализиране на разбраното, осъзнавам, че за много хора това е труден процес. За някои е и невъзможен. Затова искам да дам една информация, която е достижима с два клика в интернет.
Страните в Европейския съзю в момента са следните (по азбучен ред): Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция Дания, Естония, Ирландия, Италия, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Финландия, Хърватия, Чехия и Швеция. Значи няма нужда да се пита с големи букви на розов фон защо Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн не били с евро. Няма как да са! Не са в ЕС.
Също така да се пита защо Словакия и Словения не били с евро е също толкова тъпо. С евро са. Словакия от 1 януари 2009, в Словения – от 1 януари 2007 година. Дания е договорила клауза за неучастие в еврозоната и поради това не е задължена да въведе еврото, но е в Шенген от март 2001. (Както виждате, имало е възможност да си договори това и си го е направила, никой нищо не я е задължил, нали?) Останалите, които не използват еврото като България и Румъния например, все още покриват критерии за присъединяване към еврозоната. Има страни, които използват еврото като своя официална валута, независимо, че не са в ЕС. Това са Андора, Ватикана, Черна гора, Косово, Сан Марино, Монако. Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата, която включва ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната. То се използва ежедневно от над 320 милиона души, а други над 170 милиона живеят в държави, където валутата има фиксиран обменен курс спрямо еврото.
Толкова за базисните неща, които трябва да се знаят за еврото и държавите, където то е или не е валута.
И още нещо, макар че веднъж съм писала пост по темата.
Хубаво е да се научат най-после основните институции в ЕС, за да се прави разлика между Европейски парламент, Европейска комисия, Европейски съвет (който НЕ Е същото като Съвета на Европа!).
Европейският парламент е законодателен орган и представлява гражданите на съюза. Той работи с депутати (като всеки парламент) и задачата му е да приема и изменя закони за ЕС. Там имаме съответно и наши депутати, както знаете, и такива от политическа партия „възраждане“ (нарочно е с малка буква и в кавички, за да се прави разлика с историческия период и процес), които участват, предлагат, противопоставят се на или подкрепят всякакви законодателни инициативи. Имат равен достъп до трибуна и свобода на мнение, освен заплата в евро.
Европейският съвет се състои от лидерите на държави членки и той, логично, определя политическите посоки и приоритети и идеите за развитието на ЕС. Там също имаме пълноправно участие, никой на никого не е забранил да говори, да критикува, да спори.
Европейската комисия, за разлика от Европейския парламент, не е законодателен, а е изпълнителен орган. Той предлага закони (това правят комисиите и в нашия парламент), прилага политиките на Съюза и следи за спадването на договорите.
Отделно нещо е Съветът на Европа, който работи в сътрудничество с Европейския парламент. Съветът на Европа (а не Европейският съвет!) е политическа международна организация на 46 страни от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ ). Припомням, че в Европейския съюз са 27. Съветът на Европа работи за европейската интеграция, като се грижи за сътрудничеството между всички страни в Европа в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културното взаимодействие. Съветът на Европа няма правомощия да създава закони, но законите в ЕС се обсъждат и съобразяват и с него – все пак сме на един континент, при това малък.
Значи да обобщим!
В Европейския съюз имаме три основни административни органа – Европейски парламент за създаване на закони, Европейска комисия за контролирането им и предлагане на по-добри, по-необходими или по-ефективни и Европейски съвет, който е форум на лидерите на държавите членки в съюза. Имаме законодателна и изпълнителна власт, както и форум за високо обсъждане (съветът) и такъв, в който участват активно представителите на гражданите – депутатите в Европейския парламент. Мисля, че организацията е достатъчно стройна и ясна. Всяка държава членка има своя конституция и закони и си ги спазва. Търсят се все пак общи рамки на основни политически, търговски, правни и човешки права. Както знаете, в различните страни членки има също тотално различни закони. Затова например в Малта (също членка на ЕС) абортът е напълно забранен, дори при изнасилване, инцест или риск за здравето на майката. В Полша пък е разрешен само при тези три случая, иначе е забранен. Такъв е законът и за легализация на марихуаната – тя е забранена в повечето страни (тук също), но е разрешена в Португалия , Нидерландия и Испания при определени условия. Легална за лична употреба е в същата тази Малта, Люксембург и Германия (от сравнително скоро). Така е с евтаназията, еднополовите бракове (напълно забранени у нас, в Полша и Румъния, разрешени като гражданско партньорство в Италия, Чехия и Унгария), закона за огнестрелните оръжия и закона за проституцията (забранена, между другото, и във Франция, но разрешена легално в Австрия, Германия и Нидерландия) и т.н. Т.е. както виждате, държавите не са задължени да приемат закони – те имат своята свобода, дори и когато става дума за граждански права.
Проблемът на всички онези хора, които активно плюят по т.нар. „Брюксел“ е, че изобщо не знаят как работи цялата система на съюза. И че всеки един от нашите депутати и държавни глави има пълното право да спори, защитава, отхвърля и предлага. Затова и не знаят, че основният проблем с родната корупция е вътрешен, наш си, изконен и вечен. За да няма корупция или поне да се намали драстично, трябва да има вътрешни регулаторни органи, които да работят независимо и незаплашвани. Това е наша, вътрешна работа. И господ да слезе да ни управлява, ако ние вътре си крадем на воля и си правим схеми, нещата ще са съвсем същите. Европа е възможност, тя е пазар, тя е защита – икономическа, политическа, правна. Това, че тук сме си крадливо племе и политиците ни се възпозват от лостовете си, за да крадат това, което получаваме от всички огромни европейски канали (както ги наричат някои политици, гранДове) е предимно вътрешнополитически проблем. Огромен проблем – с манталитета, с връзкарството и шуробаджанащината, с вътрешните зависимости, с мутроолигарсите. И със съдебната система! Затова и съдебната реформа е много важно нещо, ама като не се обясни на човечеца защо е така, той си вика „аз няма какво да ям, те съдебна реформа ще правят!“ Как да разбере, че няма какво да яде, защото някой е откраднал дадените пари за земеделие, пътища, малки фирми и т.н. и няма съдебна система, която да накаже това, за да не се случва повече и парите да достигат до този, до когото трябва?! дя достигат до него, когато има идея, нужда и право. Ми няма да знае. И фашизоидни формирования ще дърпат към опасните си политически цели именно по тая линия, защото хората не знаят, че проблемът е вътрешен, роден, местен и много конкретен. Тук трябва да си контролираме къщата, не да чакаме някой от Европа да дойде да ни наказва, нали?
Да, извинете за дългия пост! И вместо да хабите енергия да разпространявате постове с невярна и направо срамна информация за лева и против еврото, па седнете и прочетете малко! И вземете, та хвърлете усилия да опазваме и представяме историята си. Да пазим природата си. Да развиваме културата и изкуството си. Да произвеждаме хубава българска храна – днес чух един земеделец, който каза как имаме нужда от анализатори, които да казват къде ще има липса на пазара, за да знаят какво да засадят прозводителите. Тогава няма да има нужда да се запълват квоти с ябълки от Полша, салати от Нидерландия и не знам си какво, тъй като ще има развит и адекватен вътрешен пазар. Пък и лобитата, съюзите – тяхна работа е да изискват това от държавата, не да се крещи, че ЕС задължава. Нищо не задължава! Веригите си решават от кого да купят, малките магазинчета също. А за адекватни цени, трябва подкрепа и анализи за уместност.
Вместо да си слагаме по профилите снимка на метален лев, е по-добре още да подготвяме спортисти, да се грижим за образованието на децата си, да инвестираме в здраве и добър живот на гражданите си. За всичко това има много, ама много европейски пари, които чакат да бъдат усвоени от правилните хора. Ами от нас зависи да не отиват в джобовете на тия, дето хвърлят червена боя по сградата на Европейската комисия в София (не Парламент и не Съвет, моля!), дето правят магистрали за една трета от отпуснатите пари, за да си присвоят останалите, и стават милионери от земеделски фондове. Зависи от нас лично. И от политиците, които избираме да ни представляват.
Хайде малко сега да се успокоим. И да осъзнаем, че свободата е въпрос на отстояване и ежедневна битка. Иначе или е привидна, или е ограничена, или я няма изобщо.
(От фейсбук)
