В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота. Тази година празникът е на 8 март.
Легендата за Тодоровден
Поверието разказва, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лятото да се върне на Земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забито копието на светеца, започва да се издига пара и земята се затопля.
В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор (Божи дар), двама от тях се воини великомъченици – Св. Тодор Тирон и Св. Тодор Стратилат. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра.
Култът към тези двама воини светии е разпространен по българските земи. Именно в тяхна чест се устройват надбягвания с коне на Тодоровден. Оттук идва и названието „Конски Великден“.
Обичаите на Тодоровден
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.
В българския фолклор съществува изключително интересна и мистична традиция, свързана с началото на Великия пост. Тази седмица, изпъква с неподражаеми поверия и обичаи.
Песи понеделник – Денят на бяса
Седмицата започва с Песи понеделник, който се почита предимно за бяс. В този ден старите ергени се подлагат на необичаен ритуал – те се удрят по гърба с пълни торби с пепел или брашно, като наказание за тяхната безпокойна душа.
Черен вторник – Денят на неизбежността
Следва Черен вторник, обявен за най-черния ден в годината. Вярва се, че всяка започната работа в този ден ще се провали, тъй като Черният вторник е предводител на всички вторници в годината. Този ден е свързан и със сушата, което го прави още по-страшен.
Луда сряда – Денят на лудостта
Третият ден, Луда сряда, наричана още и Черна сряда, е един от най-лошите дни през годината. Вярва се, че този ден е денят на лудостта, който може да бъде предизвикан, ако човек работи. Полуделите се подлагат на специални обреди за избавяне от лудостта.
Въртоглав четвъртък – Денят на зашеметяването
Четвъртият ден, Въртоглав четвъртък, е отбелязан със световъртеж и зашеметяване. Вярва се, че този ден е опасен за човека и добитъка му. За да се предпазят от болестта, хората месят специални питки, която се раздава на съседите.
Черен петък – Денят на опасността
Седмицата завършва с Черен петък, който е смятан за предводител на дванадесет лоши петъци в годината. В този ден се вярва, че работата е опасна и може да предизвика болести и бедствия.
Тодоровден – Празникът на конете и надеждата
Събота е денят на Тодоровден, празник, посветен на конете и тяхната плодовитост. Това е време за молитви и обреди, свързани със защитата на конете и доброто им здраве. Следващата седмица започва с нови надежди и очаквания.
