Рекордните 862 904 българи са получавали лични минимални пенсии през миналата година. Десет години по-рано те са били два пъти по-малко – 391 063 души, показва статистиката на Националния осигурителен институт.
Причината са непрекъснатите законодателни промени, които политиците правят и които водят до изпреварващите ръстове на минималните пенсии. Първият чувствителен скок се забелязва през 2017 г., когато те стигат 733 579 души.
Още по-притеснителен е фактът, че се вдига и броят на хората с минимални пенсии за осигурителен стаж и възраст. Така през 2015 г. те са били 237 954, а днес са малко над 502 хил.
За същия период минималната пенсия се е вдигнала с 423,17 лв.
Днес тя е 580,57 лв., а през 2015-а е 157,44 лв.
Размерът на минималната пенсия за стаж се определя административно от държавата със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Тя се отпуска на хора, които са изпълнили критериите за стаж и доход, но заради ниски заплати често не могат дори да доближат този размер.
Средната пенсия през миналата година пък е била 883,02 лв., а десет години по-рано е 321,38 лв.
Средната пенсия за стаж и възраст вече е 881,47 лв.
Тази на полицаи и военни е почти два пъти по-висока – 1581,25 лв. Инвалидните остават все така ниски – 643,49 лв.
Средната обаче минава 1000 лв. само в София, където е 1078,73 лв.
Извън столицата над 900 лв. вземат в Бургас (978,77 лв.), Перник (965,12 лв.), Стара Загора (936,02 лв.), Варна (935,18 лв.), Кюстендил (922,18 лв.) и София-област (915,23 лв.). Най-ниски суми вземат в Кърджали – 709,58 лв.
През миналата година под 1000 лв. пенсия са получавали 1 591 770 души. Има и “богати” пенсионери, при това над 84 хил. – те са получили повече от средната работна заплата, която е 2275 лв.
Тавана от 3400 лв. пък са вземали 4598 българи. (Колко души по колко получават – виж инфографиката долу.)
Според Кодекса за социално осигуряване максималният размер не важи за лицата, които са били президент и вицепрезидент на България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд. Справка в НОИ показва, че тяхната средна пенсия е 4454,22 лв.
109 613 българи са успели да се пенсионират през миналата година въпреки повишаването на нужната възраст и стаж. Година по-рано те са приблизително същия брой – 100 213.
Половината от тях обаче, или 52 хиляди, са тези по нормалния ред за стаж и възраст.
Малко над една трета от новите пенсионери са с инвалидни пенсии – 49 798. При тях ръстът е около 10%, при социалните пенсии за инвалидност – 24%, при социалната пенсия за старост – 6,6%.
Причините за ръста им са няколко. В началото на миналата година бяха приети законови промени заради голямото забавяне в системата на ТЕЛК и НЕЛК след пандемията. С тях се възстановиха правата на много хора, чакащи месеци и дори години експертно решение поради независещи от тях причини – навсякъде, където забавянето е по вина на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени и оттам бяха възстановени и инвалидните пенсии на хората. Още през първия месец след влизането на промените в сила НОИ възстанови около 1000 инвалидни пенсии.
Втората причина са промените в самите проценти, които се полагат за определени увреждания и заболявания. С тях списъкът на заболяванията за пожизнен ТЕЛК се вдигна с още около 30 болести. Освен това се промени и формулата и сега оценката се определя от най-високия процент на най-тежкото увреждане плюс 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.
От новите пенсионери само
26-има са с пенсия за първа категория труд, а 63-ма за втора
Със смесен стаж са 22 хил. души.
Разходите за вдовишки добавки са били 1 503 840 350 лв. Такава са получавали 669 994 възрастни. От миналата година тя е 30% от пенсията на починалия съпруг, вместо 26,5%.
Пенсиите у нас през миналата година са стрували 21,666 млрд. лв.
От 1 юли швейцарското правило ще вдигне пенсиите с 8,6%, предвижда проектобюджетът, който трябва да се гледа на второ четене в парламента. Минималната ще е 630,50 лв., а средната се очаква да достигне до 975 лв. Таванът обаче ще остане 3400 лв.
