Закрилата при уволнение на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, е уредена в чл. 333 от Кодекса на труда (КТ). Той установява т.нар. „предварителна закрила“ при уволнение. Тя е предварителна, защото предхожда извършването на уволнението. Само след получаването на разрешение от ГИТ, уволнението може да бъде извършено.
„Фокус“ се позовава на закона и използва точни цитати от тълкованията на Кодекса на труда.
Това разрешение се иска писмено от работодателя и трябва да се получи писмено от компетентния държавен или синдикален орган. Ако такова разрешение не е поискано или след като е било поискано, изобщо не е било дадено, или не е било дадено преди уволнението, то извършеното уволнение само на това основание е незаконно. Защитната процедура по чл. 333 от КТ представлява едно предварително условие, което работодателят е задължен да спази, когато извършва уволнение на посочените в закрилната норма на чл. 333 от КТ работници и служители. Предварителното разрешение за уволнение означава даване на съгласие или отказ да се разреши извършването на уволнението от компетентен държавен или синдикален орган. Техните правомощия са точно регламентирани в правната норма и законът не допуска разширяването им. Този орган е съответната Дирекция „Инспекция по труда“ (Д ИТ) за случаите по ал. 1 и ал. 5 на чл. 333 от КТ и съответния синдикален орган за случаите на ал. 3 и ал. 4 от чл. 333 от КТ.
Даденото предварително разрешение за уволнение не прави само по себе си уволнението законно. Законността на уволнение, извършено с предварително разрешение, също може да се оспорва по чл. 344 от КТ и такова уволнение може да се окаже незаконно, ако други изисквания на закона са нарушени. Наличието на разрешение означава само, че при извършване на уволнението това законно изискване е спазено. Но то не прегражда пътя за оспорване на уволнението пред съда. Съгласно разпоредбите на чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ исковете по трудови спорове относно прекратяването на трудовите правоотношения се предявяват в 2-месечен срок от деня на прекратяването.
Основанията за уволнение изчерпателно са изброени в чл. 333 от КТ и са: по чл. 328, ал. 1, т. 2 (при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата); т. 3 (при намаляване обема на работата); т. 5 (при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата); т. 11 (при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях) и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ (дисциплинарно уволнение). При другите основания за уволнение предварителната закрила не се прилага.
Работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
– работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
– трудоустроен работник или служител;
– работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването (Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ);
– работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск;
– работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а от КТ, за времето, докато има такова качество;
– работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество;
– работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.
В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ е предвидено, че закрила при уволнение имат работници или служители, боледуващи от някоя от следните болести:
– исхемична болест на сърцето;
– активна форма на туберкулоза;
– онкологично заболяване;
– професионално заболяване;
– психично заболяване;
– захарна болест.
Предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести.
Компетентният орган прави свое проучване и обсъждане по направеното искане, с което е сезиран, и отговаря писмено на работодателя. Отговорът му под форма на разрешение или отказ е окончателен и не е необходимо да бъде мотивиран. Той не подлежи на обжалване.
За бременните работнички и служителки е предвидена закрила при уволнение, като чл. 333, ал. 5 от КТ предвижда, че бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 от КТ, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от КТ. Закрилата действа от момента на уведомяване на работодателя и удостоверяването на бремеността.
Тази закрила при уволнение включва забрана за уволнение на бременната работничка или служителка с предизвестие, освен в следните случаи, изчерпателно изброени в КТ:
– закриване на предприятието;
–отказ на бременната работничка или служителка да последва предприятието или поделението, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
– когато бременната заема длъжност, на която е възстановен незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
– при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Закрилата включва и забрана за уволнение на бременната работничка или служителка без предизвестие, освен в следните случаи, също изброени в КТ: когато бременната бъде задържана за изпълнение на присъда или бъде дисциплинарно уволнена. При дисциплинарното уволнение е необходимо предварително разрешение от Инспекцията по труда.
По силата на чл. 333, ал. 6 от КТ работник или служител, който ползва отпуск за бременност, раждане и осиновяване, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ – при закриване на предприятието.
Закрилата по чл. 333 от КТ се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение.
Справка: чл. 333 от КТ; чл. 344, ал. 3 от КТ.
