Всеки европейски гражданин трябва да се запаси с храна, за да бъде самодостатъчен за поне 72 часа в случай на криза, предупреждава Европейската комисия според проект на Стратегията за готовност на Съюза, с който се е запознал POLITICO.
Изпълнителният заместник-председател на Комисията, еврокомисарят от Румъния Роксана Минзату, представя мерките в сряда.
„В случай на екстремни смущения първоначалният период е най-критичен“, се казва в документа, като се посочват възможни сценарии, от война до кибератаки и смъртоносни болести до наводнения, предизвикани от климата, цитиран от Труд.
Пет години след първото блокиране поради пандемия Covid-19 и три след нахлуването на Русия в Украйна, и с природните бедствия и финансовите сътресения като постоянен риск, планът е на дневен ред, докато Европа се люшка от една криза в друга.
„Нито една от големите кризи от последните години не беше изолирана или краткотрайна“, се казва в документа.
Управление на заплахи и опасности
Според проекта от 17 страници стратегията трябва да „създаде сигурен и устойчив ЕС с необходимите способности за предвиждане и управление на заплахи и опасности, независимо от тяхното естество или произход“.
Това включва предоставяне на насоки на страните членки за „съхраняване на основни доставки, планиране на кризи, наличие на подслон, мерки за осигуряване на наличност на критична земя и пространство“, се посочва в предложението.
Само седмици, след като Европа публикува първата си стратегия за отбрана, в плана за готовност се казва, че е „въпрос на спешност“ за ЕС и неговите страни да засилят готовността във всички сектори.
И подготовката за война е точно там. Въпреки че не въвежда нови инициативи в областта на отбраната, стратегията предлага модел за управление на кризи, който се основава на северноевропейските страни, където участва цялото общество – от гражданите до бизнеса и правителствата. Планът на Комисията се основава на заключенията от доклада Niinistö, който излага предложения за подобряване на готовността на ЕС за война и гражданска защита.
Заплахата от геополитически конфликт може да дойде както виртуално, така и под формата на военни офанзиви
Подготовка за кибератаки
Европа трябва да бъде по-подготвена за кибератаки, се посочва в проекта. От началото на войната в Украйна Русия засилва дейността си в киберпространството, включително, насочвайки се към критична инфраструктура като енергийни мрежи. По-специално източният фланг на Европа претърпя вълна от кибератаки.
Китай, Иран и Северна Корея също последователно се насочват към западни правителства, компании и други ключови институции. Спонсорираните от държавата хибридни и кибератаки са се превърнали в „постоянна характеристика на днешната реалност“, твърди медията.
Едно ключово предложение е да се създаде „европейска система за предупреждение за киберсигурност“, която според Комисията ще подобри откриването на европейски заплахи и осведомеността за ситуацията. ЕК също така предлага дигитално обучение и помощ за страните, които се надяват да се присъединят към ЕС, като призовава за повече използване на кибер дипломацията и по-добро сътрудничество с НАТО.
„Много хора не знаят какво да правят в случай на природни бедствия“
Много хора не знаят какво да правят в случай на природни бедствия, каза Минзату: „Всички тези видове кризи изискват някакъв набор от основни умения, известно разбиране и знания за това какво да направите първо“, каза тя.
Комисията предлага стратегия за натрупване на запаси в целия ЕС
Комисията предлага стратегия за натрупване на запаси в целия ЕС за подобряване на достъпа до критични ресурси, включително за реакция при извънредни ситуации и бедствия, медицински противодействия, критични суровини, енергийно оборудване и евентуално храна и вода. Стратегията ще комбинира централизираните резерви на ЕС с вноските на държавите, според въпросния доклад.
Той също така ще представи стратегия за подкрепа на медицинските противодействия срещу заплахите за общественото здраве — да бъде допълнена от запасите за извънредни ситуации, предложени в Закона за критичните лекарства.
А Комисията иска да засили своята координация за реакция при кризи, като създаде „център за координация при кризи“, надграждайки съществуващия Координационен център за реакция при извънредни ситуации (ERCC). Центърът ще се фокусира върху предвиждането и управлението на последствията от кризи в различните сектори, ще предоставя подкрепа за управление на кризи на водещите служби и ще наблюдава цялостния отговор на кризи.
Докато някои страни от ЕС искат да насочат инвестициите към отбраната, други смятат, че свързаните с климата въпроси са по-важни. Минтазу твърди, че това са двете страни на една и съща монета.
„Не можете да имате отбрана, не можете да имате зелена Европа без готовност и не можете да имате готовност, като игнорирате зелените амбиции и зелените цели на [ЕС]“, каза тя.
По-добрата подготовка също ще изисква по-гъвкав достъп до финансови средства
Комисията предлага преглед на финансовите инструменти за реакция при кризи, за да се гарантира, че механизмите за финансиране при кризи са „мащабируеми“ и могат да бъдат адаптирани към променящите се рискове и кризи. Изпълнителната власт също така планира да включи готовността във външните инвестиции на ЕС, включително чрез разширяване на изпълнението на проекти за адаптиране към климата и устойчивост в партньорските страни.
За да затвърди тези мерки, Комисията обмисля нов законодателен пакет за определяне на стандарти и измерими дългосрочни цели за готовност.
„Комисията ще оцени необходимостта и осъществимостта от Закон за готовността на ЕС за укрепване на устойчивостта на жизненоважните обществени функции чрез определяне на общи стандарти и измерими дългосрочни цели“, се казва в документа.
Готовността и сигурността ще бъдат „интегрирани и включени“ в европейското законодателство, политики и програми, според документа, който изброява 30 ключови действия по седем теми като гражданско-военно сътрудничество, публично-частно сътрудничество и готовност на населението.
Приложение към проекта изброява около 60 ключови действия, които трябва да бъдат приложени през следващите две години, включително засилване на мониторинга на фалшивите новини, оценка на нивото на подготвеност във финансовите услуги и работна готовност в училищните учебни програми, всичко това е предвидено за тази година.
