Тричленен състав на Върховния административен съд обяви нищожност на разпоредбите на чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от министъра на образованието и науката /обн. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 20.09.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 71 от 10.09.2019 г., в сила от 10.09.2019 г./.
Предмет на оспорване в съдебното производство е разпоредбата на 82, ал. 1 от Наредба № 11/2016 г. /обн. ДВ, бр. 74/2016 г., в сила от 20.09.2016 г./, която гласи: „Оценките от държавните зрелостни изпити са окончателни.“, както и разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от Наредба № 11/2016 г. /нова – ДВ, бр. 71/2019 г., в сила от 10.09.2019 г./, която гласи: „Зрелостникът може да се запознае с индивидуалния си резултат от държавния зрелостен изпит в училището, в което е приключил обучението си в XII клас, и/или през електронната система, а с оценената си индивидуална изпитна работа – в училището, в което е приключил обучението си в XII клас, в срок, определен от директора, срещу документ за самоличност и в присъствието на представители на училищната зрелостна комисия.“.
Върховните магистрати приемат, че административният орган нарушение на чл. 2, ал. 1 и на чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и на чл. 76, ал. 1 от Административнопроцесуални кодекс, което обосновава извод за приемането им извън рамките на законовата делегация по Закона за предучилищното и училищното образование. С разпоредби от ЗПУО на министъра на образованието и науката е изрично делегирана компетентност да уреди с наредба държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование за оценяването на резултатите от обучението на учениците. Този орган е овластеният от закона да приеме Наредба № 11/2016 г. и да уреди, съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от тази наредба, държавният образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците, който определя: 1. основните компоненти, видовете и формите на оценяване на резултатите от обучението на учениците; 2. условията и реда за организацията и провеждането на оценяването на резултатите от обучението на учениците; 3. учебните предмети, формата, условията и реда за организацията и провеждането на националните външни оценявания; 4. условията и реда за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити; 5. формирането на общия успех в дипломата за средно образование. Извън рамките на предоставената му материална компетентност обаче е да регламентира реда и условията за запознаване на зрелостниците с оценките от ДЗИ, както и възможността за оспорване на тези оценки.
Нещо повече, извън правомощията на министъра на образованието и науката е да вменява правомощия на директора на съответното училище, свързани с възможността за проверка на резултатите на индивидуалните работи и то в определен от директора срок, който може да бъде различен за всяко едно училище. Като е приел разпоредбите на чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 11/2016 г., с които не се установяват правила за оценяване на резултатите от обучението на учениците, както и не се създават условия и ред за организация и провеждане на ДЗИ, министърът на образованието и науката е създал подзаконова регулация извън предмета, определен в чл. 22, ал. 4, във вр. ал. 2, т. 9 от ЗПУП, както и в чл. 146, ал. 2, т. 3 от ЗПУО, и установените с тези разпоредби рамки.
Разпоредбите, които делегират нормотворческа компетентност, са с императивен характер и не подлежат на разширително тълкуване. Обхватът на законовата делегация на министъра на образованието и науката е точно определен и той не позволява създаване на регламентация, която касае отношения, развиващи се след оценяването на резултатите на учениците, както и възможността поставена на зрелостника оценка, при спазване условията и реда на организацията за провеждане на оценяването, да бъде предмет на проверка.
Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 12 от ЗНА. В тази връзка следва да се има предвид също така, че с наредба, която съставлява подзаконов нормативен акт, не може да се уреждат първични отношения извън уредените такива в закона и по този начин да се дописва закона. Предвид изложеното, оспорените разпоредби са приета без надлежно овластяване на министъра на образованието и науката по силата на нормативен акт от по-висока степен и поради липсата на материална компетентност на издателя на акта са нищожни.
Оспорената разпоредба на чл. 82, ал. 1 от наредбата е издадена и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което съставлява самостоятелно основание за отмяната на тази разпоредба, като незаконосъобразна. Съгласно императивното изискване на ЗНА проектът на нормативен акт следва да бъде публикуван от съставителя на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада. Изрично се предвижда също така, че проектът за нормативен акт се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган заедно с мотивите, съответно доклада към него.
Спазването на цитираните разпоредби е от съществено значение, което е видно от императивната разпоредба на чл. 28, ал. 3 от ЗНА /в приложимата редакция ДВ, бр. 46/2007 г./, съгласно която проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния орган. В приложената административна преписка не се съдържат каквито и да било мотиви, съответно доклад, а още по-малко такива, които да са с изискуемото по закон съдържание. По делото са представени единствено мотиви към приетия на по-късен етап проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11/2016 г., които не са приложими по отношение наредбата, обнародвана в ДВ бр. 74/2016 г.
Решението по административно дело № 9519 от 2024 г. подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.
