За голяма част от работещите Кодекса на труда не е „настолна книга“ и често не знаят как да защитят правата си.
С помощта на експертите от Министерството на труда и социалната политика, „Фокус“ дава отговори на много важни въпроси.
Конкретният случай касае прекратяването на трудов договор от страна на работодателя и размера на обезщетението, което трябва да получи освободения служител.
Ето какво гласи Законът:
Съгласно чл. 331, ал. 1, изр. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение.
Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. (чл. 331, ал. 2 от КТ).
В чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение извън случаите по чл. 177 от КТ (възнаграждение за времето на платения годишен отпуск) и чл. 228 от КТ (брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по глава десета, раздел III от КТ) се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда.
В този случай експертите обясняват, че брутното трудово възнаграждение, върху което се изчислява дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 от КТ, е последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, в което се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, според определеното в индивидуалния трудов договор.
Специалистите от МТСП обръщат внимание, че разпоредбата на чл. 331, ал. 2 от КТ установява минимален размер на обезщетението за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя, като няма ограничение страните по трудовото правоотношение да уговорят обезщетение в по-голям размер. Също така, ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението (т.е. не приеме изрично в писмена форма) на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение, в 7-дневен срок, се смята, че предложението не е прието.
Ето защо, когато работникът или служителят не е съгласен с размера на предложеното му обезщетение, лицето има възможност да не приема предложението, както и да поиска по-голям размер, преди да предостави изричното си писмено съгласие.
