Мари Константин, известна още като дъщерята на иконата на българския телевизионен ефир Гала, направи най-искрената си и в същото време сърцераздирателна изповед пред светския репортер Мондьо.
Оказва се, че моментът на най-голямото ѝ щастие като млада жена – раждането на първата ѝ рожба, е бил съпроводен с голямо и сурово наказание от съдбата.
Ето как я описа Мон Дьо:“Тя е майка. Тя е дъщеря. Тя е любовта на един мъж. И тя е жена, която разбра, че понякога истината идва не като прозрение, а като диагноза.
След счупено ребро. След един ЯМР. След дума, която никой не иска да чуе: рак.
Тя не плаче. Няма време. Тя крещи – отвътре. Мълчи – отвън. Гледа в очите. И тръгва натам, където страхът не смее. В името на дъщеря си. Срещу мълчанието. Срещу рака. Срещу илюзията, че сме недосегаеми.
„Моето щастие обича тишината. И тъгата ми обича тишината. И тази част от живота си никога не я споделям. Един човек, който обича да е вкъщи, обича да създава уют и да се наслаждава на времето, прекарано с близките или сама“, каза Мари пред светския репортер.
„Често хората смятат, че майка ми върви пред мен, отваря всички врати и аз се нося празноглаво зад нея“.
„От момента, в който родих, ми се случва най-хубавото нешо в живота ми, съпроводено с един кошмар.
Ще има ли Лора майка? Ще бъда ли аз до нея, за да видя как пораства? Ще живеем ли заедно?
От къде идва тази мисъл?
Диагноза, която чух след като родих.
Каква е тази диагноза?
Рак.
Защо на мен? Защо сега? С какво съм заслужила?
Бунтът беше постоянно в мен, но не срещу Бог, не срещу науката, не срещу света, а срещу рака… Срещу това нещо в мен, споделя тя.
