Годишно у нас се генерират около 100 000 тона текстилни отпадъци. Едва 7000 тона обаче се събират разделно. Същевременно индустрията е на първите места сред промишлените замърсители по консумация на природни ресурси и по генериране на въглеродни емисии. Дрехи, аксесоари, домашен текстил – пазаруваме за самочувствие и стил. Пазаруваме в настроение и в депресия. Все по-евтино, но все по-ниско качество, и често – за еднократна употреба.
На този фон и пред заплахата от текстилния отпадък, популярни модни брандове и потребители заедно се противопоставят на крайностите в производството и употребата.
Отдавна размяната на дрехи и носенето на „втора ръка“ не са предразсъдък, а осъзнат екологичен избор. Бутиковата мода се опитва да забавя определянето на модните тенденции в сезони и да създава трайно стойностни облекла, казва пред БНР Сирма Желева – изпълнителен директор на Българска асоциация „Кръгов текстил“.
„Данните показват, че носим 7-8 пъти една дреха и след това вече не искаме да я носим. Важно е да се замисляме – когато искаме да си купим нещо, наистина нуждаем ли се от това, да помислим за вариант втора употреба – доста по-екологичен избор, доста модерен в западните страни. И ако наистина си купим нещо и няма на кой друг да го дадем – наш близък, да го носи, то да го оставим в контейнерите за разделно събиране на текстил.“
В България дрехите втора употреба са се наложили от доста години –първоначално с икономически, не толкова с екологични съображения, отбелязва Желева. Сред младите тя вижда осъзнаването на тези ползи и за тях това е тенденция за екологичен избор.
Модата ни кара да консумираме повече, но уважаващите себе си модни брандове работят в посока устойчива мода, свързана с влаганите материали и дълготрайността на продукта, допълва тя.
Слабо известно е, че текстилната индустрия е сред производствата с най-тежък отпечатък върху околната среда – около 10% от емисиите парникови газове се отделят именно от текстилното производство, а консумацията на вода в световен план годишно е колкото за около два милиарда души годишно. Единствено с ограничаването на производството, с повторната употреба и разделното събиране може спестим този ефект над природата.
В България обаче разделно се събират под 10% от текстилните отпадъци, докато в европейските държави, на места делът достига до 40%. Иначе, от разделно събрания текстил нищо не стига до сметището, уверява Сирма Желева.
„Един голям процент от дрехите, които са ни станали ненужни, не са негодни. Просто не искаме да ги носим. Около половината от разделно събраните текстилни продукти могат да бъдат подготвени за повторна употреба. Това се случва през ръчно сортиране, при необходимост допълнително почистване. Тези, които не са годни за повторна употреба, се рециклират. В момента основен начин е механичното рециклиране. Единият тип е за производството на почистващи кърпи, които се използват в много индустрии. Другият начин – подобна инсталация има във Варна, е рециклирането във влакна, които след това могат да се използват или за производството на нови текстилни продукти, или за други – изолации в автомобилната промишленост, филц в мебелната промишленост и други подобни приложения.“
Дрехите втора употреба са доказано екологичен начин да се удължи животът на текстила, подчертава Желева.
„На пазара вече има и нови продукти с рециклирано съдържание. Но рециклирането само по себе си също изисква енергия и е по-сложен процес. Повторната употреба от екологична гледна точка е най-приоритетна.“
Според европейското законодателство, от 1-ви януари тази година всяка страна членка трябваше да разполага с организирани системи за разделно събиране не текстил.
България засега не е пренесла задължението в националното си законодателство, а междувременно на европейско ниво вече е постигнато съгласие и за т.нар. „разширена отговорност на производителя“. Това означава, че производителите се ангажират с последващото разделно събиране и оползотворяване на текстилните продукти, когато се превърнат в отпадък.
Подобни системи в момента има за различни опаковки, гуми и други потоци, уточнява Сирма Желева.
