Може да ви се стори невероятно, но България далеч не е сред страните в Европа с най-замърсен въздух. Поне така излиза от ежегодния доклад на IQAir – компания, която доставя датчици за нивото на въздуха и следи състоянието му в 138 държави и автономни територии по света.
По обобщени данни за 2024 година, България е на 89-о място от 138, с по-добро качество на въздуха от държави като Чехия, Италия, Унгария. С най-замърсения въздух на континента са страните от бивша Югославия: Босна и Херцеговина (29-а в света), Северна Македония (35-а), Сърбия (44-а) и Черна гора (50-а). Това са и единствените европейски държави в световния Топ 50 по замърсяване. С най-чистия въздух в света са Бахамите, пред още няколко карибски държавици, Исландия, Нова Зеландия и Австралия. В Европа единствено Естония не надвишава максималната средна концентрация на фини прахови частици, одобрена от Световната здравна огранизация.
Българските градове също се представят относително добре по този показател, поне на фона на съседите – само един от тях (Варна) попада в Топ 200 по замърсяване, и то едва. За сметка на това сред 20-те града с най-мръсен въздух в Европа има 2 от Италия, 2 от Черна гора, 3 от Северна Македония, 6 от Сърбия и цели 7 – от Босна и Херцеговина.
Все пак, преди да си извлечем някакви въодушевени изводи, две важни забележки. Първо, докладът на IQAir се отнася само до концентрацията на малки фини прахови частици с диаметър под 2.5 микрона – PM2.5, и не включва други замърсители като азотни оксиди, серни съединения, летливи органични съединения и така нататък. И второ, България изпреварва съседите си на Балканите просто защото датчиците на IQAir са в достатъчно количество само в големите й градове. Малките, които разчитат на локално отопление с твърдо гориво и съответно са най-замърсени с PM2.5 през зимата, просто не са включени в класацията.
1. Нови Пазар, Сърбия
Средна годишна концентрация на PM2.5: 38.8
Рекордна месечна концентрация: 94.2 (януари)
Абсолютният рекордьор на Европа по замърсяване на въздуха през миналата година се намира в югозападна Сърбия. Нови Пазар е един от главните текстилни центове в страната, което отчасти обяснява замърсяването. Повечето фабрики са морално остарели, пише AutoMedia.bg. Немалка част са фалирари, в резултат на което градът има най-високата безработица в Сърбия – около 50%. Останали без доходи, хората се отопляват с каквото намерят.
2. Биело Поле, Черна гора
Средна годишна концентрация на PM2.5: 32.4
Рекордна месечна концентрация: 77.4 (януари)
Биело Поле е град с 12,000 жители в северната част на Черна гора, край печално известната река Лим. Бруталното замърсяване в зимните месеци се дължи на особеностите на релефа и на отоплението на нискокачествени въглища. Една неправителствена организация изчисли преди година, че най-големите замърсители са прокуратурата и кметството.
3. Плевля, Черна гора
Средна годишна концентрация на PM2.5: 31.1
Рекордна месечна концентрация: 77.1 (януари)
Доклад на World Health and Environment Agency преди година посочи Плевля като най-замърсения град в Европа. Що се отнася до фини прахови частици, той е на трето място за 2024 година. В този миньорски център има повърхностен добив на ценни изкопаеми почти в самия град, а в непосредствено съседство са три стари хвостохранилища. „Цялата периодична таблица се носи във въздуха“, коментира екологичният експерт Милорад Митрович.
4. Валево, Сърбия
Средна годишна концентрация на PM2.5: 31.0
Рекордна месечна концентрация: 73.1 (януари)
Валево е град в Западна Сърбия с около 50,000 жители. Преди година сръбската Агенция за опазване на околната среда потвърди, че нивата не само на фини прахови частици, но и на олово, арсеник, кадмий и никел са далеч над нормите. Проблем е липсата на централно отопление – хората се отопляват най-вече с нискокачествени лигнитни въглища от близката мина, с високо съдържание на вода.
5. Сараево, Босна и Херцеговина
Средна годишна концентрация на PM2.5: 30.8
Рекордна месечна концентрация: 75.8 (ноември)
Сараево е без съмнение балканската столица с най-мръсния въздух. През миналата зима нещата бяха толкова зле, че в отделни дни бяха отменяни самолетни полети заради абсолютно непрогледния въздух. В някои от дните IQAir даде ниво на замърсяване от 225 – трето най-лошо постижение в света.
6. Грачаница, Босна и Херцеговина
Средна годишна концентрация на PM2.5: 30.3
Рекордна месечна концентрация: 62.5 (януари)
Грачаница е град в кантона Тузла на Босна и Херцеговина, с 45,000 жители. Главен източник на фини прахови частици тук е битовото отопление, което е основно на дърва и въглища, а в малцинствените махали – и на други твърди отпадъци, произлизащи от неуредените сметища край града.
7. Баня Лука, Босна и Херцеговина
Средна годишна концентрация на PM2.5: 29.9
Рекордна месечна концентрация: 64.4 (декември)
Вторият най-голям град в Босна и Херцеговина и столица на автономната Република Сръбска, с население около 140,000 души. Замърсяването е в пъти и дори десетки пъти над нормите във всички месеци, освен май.
8. Вогошка, Босна и Херцеговина
Средна годишна концентрация на PM2.5: 29.3
Рекордна месечна концентрация: 71.4 (декември)
Вогошка е градче и община в периферията на босненската столица Сараево – нещо като Банкя. Но за нещастие с доста по-замърсен въздух. Тази зима на няколко пъти местните власти предупреждаваха гражданите по възможност да не излизат навън заради концентрациите на прахови частици – PM10 и PM2.5, надхвърлящи десетократно приемливите норми.
9. Тетово, Северна Македония
Средна годишна концентрация на PM2.5: 29.3
Рекордна месечна концентрация: 63.6 (януари)
Тетово е община в северозападната част на Северна Македония, с население около 63,000 души, предимно етнически албанци. Градът имаше тежки проблеми със замърсяването от 60-те години, най-вече заради химико-металургичния комбинат Jugohrom, който най-после бе затворен през 2016 заради груби нарушения на екостандартите. Ситуацията с въздуха се подобри, но не много. Главните източници на замърсяване с фини частици днес са автомобилите и печките – градът няма добре развит градски транспорт, нито централно отопление.
10. Косиерич, Сърбия
Средна годишна концентрация на PM2.5: 29.3
Рекордна месечна концентрация: 68.1 (януари)
Градче с едва 3800 жители, център на община с около 10,000, Косьерич се намира в региона на Златибор в западна Сърбия. По официални данни на здравните власти в Ужице, градът е първи по смъртни случай от рак и белодробни болести в региона. Главните причини са три фабрики: за цимент, за бои и за кабели.
Българските градове
Варна – 15.8 средна концентрация PM2.5
Русе – 14.9
Пловдив – 14.4
Благоевград – 11.8
София – 11.2
Старосел – 10.3
Бургас – 10.0.
Варна е на 195-о място по замърсяване в Европа, Русе – на 231-во, Пловдив – на 256-о. В София въздухът като цяло е бил по-чист откъм фини прахови частици от градове като Букурещ, Любляна, Загреб, Солун и Варшава. Все пак трябва да се отбележи, че от българските градове с достатъчно измервателни станции, за да бъдат включени в изследването, само в един – Благоевград – е констатирано състояние на въздуха в нормите на Световната здравна организация, и това е продължило само един месец, през май.
