Преди 10 години взех трудно решение – заминах да работя в чужбина. Съпругът ми и аз започнахме да строим къща, вече бяхме построили първия етаж и закупихме основните строителни материали, но цените скочиха до небето.
Тогава разбрах, че трябва не само да довърша строежа, но и да помогна на сина ни, който навърши 17 години.
Това решение беше много трудно за мен, защото обичах съпруга си Димитър и бракът ни винаги беше силен. Защо мъжът ми не отиде да спечели пари? Всичко е заради болестта му – има епилепсия, а в чужбина трудно се издържа с такава диагноза.
И така, заминах за Италия. Първо си намерих работа при един възрастен италианец, но той започна да ми досажда. Веднага заявих, че имам съпруг и не може да имаме връзка. Но той не се успокои. Живех в постоянен страх, докато един ден не избягах посред нощ.
Разказах всичко на Димитър и реакцията му ме учуди – той беше напълно спокоен.
– На теб май ти е все едно? Ами ако бях изневерила?
– Е, всичко може да се случи. Казват, че нашите жени имат афери там за пари.
– Как можеш да говориш така?
Затворих. По-късно Димитър се извини, но аз вече започнах да се съмнявам в безразличието му. Продължих да изпращам пари всеки месец, а той беше зает да строи къщата. С течение на времето къщата ни беше напълно реновирана, обзаведена с нови скъпи мебели и подобрена.
Помогнах и на сина си – платих му обучението и дори му купих кола.
На следващата си работа имах по-голям късмет. Намерих работа при възрастна жена с деменция. Тя се отнесе много топло към мен и ми беше тъжно да гледам как здравето й се влошава. Но ми плащаха добре.
Когато започна коронавирусът, исках да се върна у дома, но съпругът ми ме разубеди, като каза, че ситуацията е нестабилна.
А след време синът обяви, че ще се жени. Реших да му направя щедър подарък – да му купя апартамент, но исках да го оставя изненада до тържеството. Намерих брокер, който намери отличен вариант в нова сграда.
И така, реших да се прибера без предупреждение. Планирах да остана в родината си, защото годините минават, а аз искам да живея нормален живот, а съпругът ми ми липсваше.
Отидох в нашата къща, която не бях виждала от три години. Всичко беше красиво, поддържано. Натиснах звънеца, но никой не отвори. И изведнъж дойде една съседка.
– Вие коя сте?
– Стопанката на тази къща! Димитър явно е отишъл някъде.
– Каква стопанка сте вие? Познавам Надя добре, тя е страхотна жена, често ми помага.
– Каква Надя? Сигурно се бъркате с годеницата на сина ми, казва се Катя!
– Познавам Катя, но Надя е съпругата на Димитър.
Едва не припаднах от шок. Седнах близо до къщата и реших да изчакам. И тогава мъжът ми пристигна с въпросната Надя.
– Как ти позволява съвестта? Всичко това е построено с мои пари!
– Не всичко, и аз допринесох. ти сама искаше да си тръгнеш, ето какво получи. Защо не ме предупреди за пристигането си?
– Че защо да те, да скриеш любовницата си ли?
В отчаянието отидох при братовчедка ми. След два дни беше сватбата на сина м. Реших да не развалям празника и да не му казвам нищо, мислех, че той нищо не знае. А след сватбата смятах да уредя нещата.
Отидох на сватбата. Синът ми беше шокиран от пристигането ми. И тогава видях Димитър и Надя на масата.
– Синко, ти си знаел? И даже си я поканил на сватбата?
– Мамо, не исках да те разстройвам!
– Да бе. Просто не искахте да се върна по-рано, защото имате нужда от парите ми. Е, ако е така, знай следното: купих ти двустаен апартамент. Но сега аз самата ще живея в него. А ти, баща ти и новата му жена, оставате в къщата. Желая ви щастие
Всички гости чуха монолога ми. Тръгнах си, не исках да съм около тези хора. Чувствам се толкова наранена от това коварно предателство. Не знам на кого е по-трудно да простиш: съпруг или син.
И двамата ми звъняха, но аз не отговарях. Подадох молба за развод и няма да оставя къщата и на Димитър. Ще го съдя за моя дял, да ми го плати или да ми продаде своя.
Много ми е мъчно. Сестра ми говори със сина ми, той не разбира поведението ми и е обиден заради апартамента. Кажете ми какво да правя след това? Трябва ли да простя на сина си?
