Съдът на Европейския съюз излезе с ново решение, което значително ще ограничи злоупотребите на фирмите за бързи кредити. Преди месец съдът в Люксембург постанови, че възнагражденията на поръчителите (гаранти) задължително трябва да се включват в цената на кредита, в т. нар. годишен процент на разходите (ГПР). Ако възнаграждението не е включено, а се начислява като допълнителен разход, то договорът за заем е недействителен. В този случай кредитополучателят дължи само чистата стойност на заема – това, което е получил като главница, без никакви лихви и начислени такси.
Решението на Съда на ЕС е по запитване на Софийския районен съд и на практика е задължително указание как да действат всички национални съдилища занапред. С това решение ще трябва да се съобразят и фирмите за бързи кредити.
Широко разпространена практика сред небанковите финансови институции, т. нар. фирми за бързи кредити, е да изискват от своите клиенти да осигурят поръчителство от трето лице. Ако такова не бъде осигурено от получателя на кредита, на него се начислява неустойка в огромен размер. Някои фирми за бързи кредити принуждават клиентите си да сключат отделен договор за поръчителство с посочено от тях дружество-гарант срещу солидно възнаграждение. И в двата случая кредитът се оскъпява съществено, като има фрапантни случаи потребители да бъдат принуждавани да върнат 400% над размера на главницата. Обикновено дружеството гарант е дъщерно на фирмата за бързи кредити.
Схемата
В случая Софийският районен съд се допитва до СЕС как да процедира по няколко искания на фирми за бързи кредити за издаване на заповеди за изпълнение на парични задължения по договори за потребителски кредит и договори за поръчителство. Тези договори за потребителски кредит са сключени с физически лица за суми между 300 и 1700 лв., които трябва да се погасят на вноски за периоди от 3 до 18 месеца. По тези договори се предвижда ГПР, който варира между 39,99% и 50%.
В деня на сключване на договорите за кредит всички засегнати кредитополучатели са подписали договори за поръчителство, които предвиждат в полза на професионални поръчители – а именно дружества за поръчителство – възнаграждение, чийто размер се добавя към вноските по заема. Стойността на такова поръчителство е повече от 75% от общата сума, която трябва да се изплати по договорите за кредит и не е посочена в ГПР.
Припомняме, че съгласно Закона за потребителския кредит ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва. В момента законната лихва е 12,39%, следователно ГПР не може да бъде повече от 61.95%. Повече от ясно е, с допълнителните договори за платени поръчители фирмите за бързи кредити заобикалят законовия лимит за оскъпяване на заемите.
Кредитополучателите влизат в капан и не успяват да изпълняват така надутите си месечни задължения. „Професионалните“ поръчители покриват просрочените задължения и впоследствие ги продават на дружества за събиране на дългове. А те от своя страна с допълнителни такси още повече надуват сумите, които длъжниците трябва да възстановят.
Съдът в Люксембург постановява, че при всички случаи, когато потребителят е бил задължен с клауза в договор (или общи условия) да сключи договор за поръчителство с трето лице, този разход трябва да бъде отразен в ГПР и обща дължима сума. Т. е. при едно евентуално дело, ако възнаграждението на поръчителите не е включено в ГПР, съдът трябва да обяви подобен договор за недействителен и потребителите да върнат само главницата, но не и начисляваните лихви и такси.
Освен това съответният съд трябва да определи дали клауза, с която получателят на заема се задължава да сключи договор за поръчителство с избран от кредитора поръчител, без към момента на сключване на договора да знае кой е той и какво е съдържанието на клаузите на договора за поръчителство, е неравноправна, от което също следват санкции за кредитора.
Съвети
Българското законодателство също защитава потребителите от неравноправни клаузи в договори за бързи кредити, но практиката показва, че небанковите финансови институции държат до последно да получат своите пари, включително възнаграждението за поръчител, пише „Сега. Затова кредитополучатели, които смятат, че са измамени с допълнителни договори за поръчители, трябва да водят дела, за да си върнат надвзетото.
От организацията „Активни потребители“ предупреждават за уловките, с които фирмите за бързи кредити надуват цената на кредитите.
Непосилни условия срещу възможността „веднага“
Някои фирми за бързи кредити рекламират възможността кредитът да бъде отпуснат ВЕДНАГА или ДО ПЕТ МИНУТИ, ако се избере опцията да бъде гарантирано чрез подбрано от кредитора трето лице. Ако не се избере тази опция, потребителят е изправен пред задължението да осигури банкова гаранция (в кратък срок около десет дни) или физически лица (в срок 24 ч. или три дни), най-често поне двама на брой с минимален доход поне 1500 лв. нето, без кредити, без забавяне по кредити и други подобни условия. Тези физически лица трябва да предоставят справки от работодател, НОИ, НАП и др. Някои от кредиторите стигат дотам, че дори да са изпълнени условията от тези физически лица, съвсем субективно избират дали да отпуснат кредита.
Непосилните условия за намиране на гаранти и времетраенето на целия процес по одобрение и получаване на кредита (може да продължи и над 10 дни), противопоставено на един бутон „гарантирано до минути“, е класически пример за поведенческа техника за влияние на избора на потребителя. Създава се контраст между изпълнението на двете опции – една трудна опция за изпълнение (потребителят сам да осигури поръчител) и лесна опция за изпълнение (потребителят натиска просто един бутон). Решението е ясно – усилията за изпълнение на едната опция превъзхожда многократно втората опция дори ако тя е най-изгодна в дългосрочен план.
Какво е ГПР?
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
