С настъпването на пролетта и лятото, се увеличават срещите с кърлежи — малки, но потенциално опасни паразити, които могат да предават сериозни заболявания на хората и животните. Какво трябва да знаем за тях, за болестите, които пренасят, и как да действаме при ухапване – отговорите дава д-р Анелия Зашева от Катедрата по инфекциозни болести на ВМА.
Какво представляват кърлежите?
Кърлежите са малки акари (не насекоми), които се хранят с кръвта на бозайници, птици и понякога влечуги. Те преминават през няколко етапа на развитие – яйце, ларва, нимфа и възрастен, като могат да смучат кръв на всеки етап, освен яйцето.
Основни видове кърлежи и кои от тях се срещат в България
В световен мащаб са известни над 900 вида кърлежи. В България най-често се срещат два основни рода:
Твърди кърлежи (Ixodidae) – най-широко разпространени и по-вероятно да предават заболявания.
Най-често срещани у нас:
Ixodes ricinus (европейски горски кърлеж) – основен преносител на Лаймска болест и кърлежов енцефалит.
Rhipicephalus sanguineus (кафяв кучешки кърлеж) – пренася марсилска треска.
Dermacentor marginatus – свързан с предаването на туларемия и други заболявания.
Меки кърлежи (Argasidae) – по-рядко срещани, но също могат да пренасят болести, основно в Южна Европа и сред прилепите или птиците.
Кърлежите обитават тревисти, храстовидни и сенчести места с висока влажност. Най-активни са през пролетта и есента, но могат да се срещнат и в други сезони, ако времето е подходящо. Измененията в климата в последните десетилетия допълнително спомагат за развитието на кърлежите извън ативния им сезон.
Кърлежово-преносими заболявания: симптоми и разпространение
Едно от най-често разпростренените у нас заболявания, пренасяни от кърлежи, е Лаймската болест (борелиоза). Неин причинител е бактерията Borrelia burgdorferi. В ранния стадий е характерен обрив във формата на „мишена“ (erythema migrans) на мястото на ухапването, който се развива няколко дни след него, умора, температура, мускулни болки. В късния стадий (седмици до месеци) могат да се наблюдават ставни болки, неврологични нарушения (напр. лицева парализа), сърдечни проблеми.
България е сред ендемичните зони.
Марсилската треска се причинява от бактерия Rickettsia conorii. Заболяването протича с висока температура, обрив, главоболие, черна коричка (ескар) на мястото на ухапването. Среща се основно в Южна България и средиземноморския регион.
Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ) е вирусно заболяване, което е разпространено в Източна и Южна България, особено в селски и земеделски райони, информира лечебното заведение. Пренася се от кърлежите Hyalomma marginatum. В началото на болестта се наблюдава грипоподобна симптоматика с висока температура и мускулни болки, а след това заболяването преминава в тежко протичащ хеморагичен стадий, характеризиращ се с животозастрашаващи вътрешни и външни кръвоизливи.
Туларемия се среща по-рядко у нас. Причинява се от Francisella tularensis, който се предава от кърлежите Dermacentor reticulatus. Първоначалните симптоми включват грипоподобна симптоматика с висока температура, втрисане, обща отпадналост, главоболие. Ако бактерият е попаднал в организма след ухапване от кърлеж, обикновено на мястото на ухапването могат да се развият язви и да се наблюдава локална лимфаденопатия.
Кърлежите са преносители и на редица други заболявания, като бабезиоза, ерлихиоза, анаплазмоза, кърлежов енцефалит, които са по-рядко диагностицирани, но съществуват случаи и в България.
Какво да правим при ухапване от кърлеж?
Отстраняване:
Използва се фина пинсета, без да се мачка тялото на кърлежа.
С пинсетата се захваща възможно най-близо до кожата и кърлежът се изтегля с равномерно движение, пишат от дарикнюз.бг.
Трябва да се избягва използването на мазнини, алкохол, сапуни и други домашни „трикове“.
Дезинфекция:
Мястото се почиства със спирт, йод или друг антисептик.
Наблюдение:
При поява на обрив, температура, главоболие, ставни болки е необходимо да се направи консултация с инфекционист.
Медицинска профилактика:
В някои случаи лекар може да предпише профилактичен антибиотик, например Доксициклин, особено ако:
– кърлежът е бил прикрепен над 36 часа,
– районът е известен с Лаймска болест,
– човекът е с повишен риск (деца, възрастни, имунокомпрометирани).
Няма ваксина срещу Лаймска болест, но има ваксина срещу кърлежов вирусен енцефалит, използвана в някои европейски страни.
Превенция: Как да се предпазим?
– Облекло: препоръчително е носенето на дълги дрехи в светъл цвят; панталонът – в чорапите, когато сме навън в планината или други тревисти райони.
– Репеленти: могат да бъдат използвани продукти с DEET, пикаридин или перметрин (за дрехи).
– Преглед след разходка: хубаво е да се извърши обстоен преглед на тялото, особено в топли и влажни зони – слабини, колене, подмишници, тил.
– Домашни любимци: важно е редовното третиране с противопаразитни средства – те също могат да донесат кърлежи вкъщи или самите те да се разболеят от кърлежово-преносимо заболяване.
