Кирил Димитров – потребител в социалната мрежа Фейсбук, написа трогателен пост, който публикува в групата „Надежда – моят квартал“, в него той описва срещата си с 16 годишния Виктор, който за съжаление напусна твърде млад нашия свят. Публикуваме без редакторска намеса.
Здравейте, група!
Миналата година за път към морето бяхме се отбили с моята компания през един ресторант в Нова Загора, тогава това момче от там си го спомням, как седеше на една маса и гледаше семействата/хората как си говореха и се смееха, а на него видимо му беше кофти, пиеше си сока и гледаше в масата…
Поканихме го да седне на нашата маса и да си бърбори с нас, отказваше, но накрая се съгласи…
Поговорихме си, толкова драго му стана, отпусна се…разказа ни, че вниманието е по-ценно от всичко друго на света, тогава разбрах и какво му е липсвало.
Беше ми казал, че имам добра душа, широкоскроен човек съм, благодари ми, че го поканих, развълнуван и малко превъзбуден, просто му стана приятно на момчето, че някой от някъде го кани на масата си да събеседвате…
Казах му как винаги главата да бъде горе, независимо какво се случва, послуша ме, но явно за в момента…
Разказа ни как искал да завърши училище и да започне работа за да се чувствал пълноценен…разказа си накратко мечтите, пожелахме му да бъде жив и здрав и, че един ден всичко ще се оправи…попита ни къде отиваме, отговорих му, че се прибираме от работа, нямах силата да му кажа, че отиваме на море.
П.с – 🆘Приятели и роднини, бъдете до децата си, особено в тези години, те очакват подкрепа, разговори, стабилност! 🆘
Не игнорирайте, бъдете разумни един към друг, защото крайният ефект за съжаление при някои хора завършва така…
Ти беше добро момче, Викторчо, просто недооценен в обществото…😕
Почивай в мир! ✝️
