Голмайсторът на „Арсенал“ и „Евертън“ можеше да бъде спасен със стандартно антибиотично лечение, ако се беше намерил лекар, който да го диагностицира правилно
Огромен, направо гигант, с дебели като дънери крака – губиш ума и дума, когато се изправи срещу теб, и си казваш: „По-добре да се преместя, защото ще ме помете, ако застана на пътя му“, едновременно се смее и бърше сълзи Пол Дейвис при спомена за своя съотборник и верен другар Кевин Кембъл, който си отиде от този свят на 54-годишна възраст. Накрая една изключително коварна болест отнема именно физическата сила на Супер Кевин, както го знаеха английските фенове.
„Отидох да видя Кев в болницата и не повярвах на очите си. Беше се смалил наполовина. Сякаш съвсем друг човек ме гледаше от леглото. Усмихваше се и се опитваше да се шегува, но си личеше, че и той самият е ужасен от загубата на цялата физическа мощ, която беше спечелил покрай славните си години във футбола. Не искаше да е слаб и да се налага да моли за чаша вода. В самия край се опитвах да си втълпя, че смъртта го отне от нас, но и го избави от мъките му“, проплаква приятелят му Джейсън Лавел.
Краят на легендарния голмайстор на „Арсенал“, „Евертън“ и „Нотингам“ е толкова внезапен и в същото време трагичен, че принуждава здравните власти на Острова да започнат разследване за действията на лекарите, които са се опитвали да го лекуват миналата година. Тези дни ангажираните със случая публикуват доклад, в който така и не успяват да дадат категоричен отговор на въпроса „Лекарска грешка ли уби Кевън Кембъл?“ Един от важните изводи е, че
бившият футболист можеше да бъде спасен, ако болестта му беше диагностицирана навреме. Но това заболяване е коварно и в много случаи се открива в последния стадий, когато пораженията върху тялото са станали необратими.
Шампионът с „Арсенал“ от сезон 1990/91 е покосен от инфекциозен ендокардит – инфекция на вътрешната обвивка на сърцето и на сърдечните клапи. Болестта засяга един на 30 хил. души във Великобритания и се диагностицира трудно.
„В 99 процента от случаите болните се оплакват от симптоми, които по никакъв начин не подсказват за сериозен проблем със сърцето. И когато пациентите най-сетне дойдат при нас, е твърде късно за реакция. Което е много тъжно, защото болестта може да бъде излекувана със стандартно антибиотично лечение. За съжаление, отбелязваме липса на осведоменост за инфекциозния ендокардит в медицинската общност, а в същото време случаите се увеличават“, коментира британският кардиолог Деби Харингтън. Негови колеги са включени в разследването на случая с Кевин Кембъл, за да установят дали лекуващите го са проявили достатъчно усърдие в издирването на причинителя на неговите страдания.
Самият той посещава болницата за първи път през януари 2024 г. и се оплаква на доктора там, че лесно се уморява и е изгубил апетит. Започват изследвания, назначено е медикаментозно лечение и през март състоянието му се подобрява за кратко. След това обаче футболната легенда отново започва да губи килограми и физически сили. Накрая едва успява да държи мобилния си телефон, за да комуникира с близките си, а последният му пост в социалните мрежи е:
„Здравето е богатство“, видяха колегите от 24часа.бг. Супер Кев си отива от този свят на 15 юни, а официалната причина за смъртта му е полиорганна недостатъчност. Синовете му Кайл и Тайриз, които също играят футбол, решават да не търсят отговорност от лекарите, ангажирани с лекуването на техния баща.
„Скръбта ми е твърде голяма и бих искал да я преживея на спокойствие. Ако посочим с пръст определен човек и изкрещим с всички сили „Той е виновен!“, това няма да върне татко. Той беше най-усмихнатият и добър човек на света и не би искал сега да търсим отмъщение от негово име“, категоричен е синът Тайриз. Неговата основна задача е да продължи благотворителната дейност на баща си. Семейството на Кембъл основа фондация в негова памет, която да дава шанс за по-добър живот на бедни младежи.
Самият Кевин Кембъл навремето тръгва от бедно семейство и никога през живота си не забравя трудното детство, стреми се да помага на други изпаднали в беда момчета. По време на впечатляващата си футболна кариера той бележи 149 попадения в 521 мача. Самият Уейн Руни преди години ще признае, че именно Супер Кев пръв му подава ръка, когато пристига в съблекалнята на „Евертън“.
„Той беше истинско вдъхновение не само за мен, но и за всички останали момчета в отбора.
Съсипан съм от мисълта, че повече няма да го видя“,
сподели Руни. И след като се отказва от футбола, вечно усмихнатият Кев продължава да се грижи за околните и да прави добрини.
„Татко не беше просто едни от многото страхотни футболисти, подвизавали се във Висшата лига. Той притежаваше изключителна доброта, с която заразяваше околните. Затова и толкова много хора ми се обадиха, след като почина. Казваха ми: „Ще ни липсва не играчът, а човекът Кевин!“ Преди да умре, ни повика двамата с брат ми, за да ни каже, че се гордее с нас, и да ни посъветва да продължим да правим нещата по правилния начин. Ще послушаме последната му воля“, обеща наследникът на изключителния спортист, който няма да бъде забравен.
