Всеки има средно между 10 и 40 бенки по тялото си. По правило нови бенки се образуват най-често при хормонални проблеми – главно в пубертета и при бременност
Хората с рак на кожата се увеличават и се очаква случаите да растат едновременно с глобалното затопляне и увеличаващите се възможности за организиране на слънчеви ваканции през цялата година. Само след едно поколение време случаите на злокачествени тумори на кожата ще достигат около 680 хиляди годишно. Превенцията днес може да е решаваща човек да не попадне в печалната статистика. За 20-ата поредна година като част от паневропейската инициатива “Евромеланома” български кожни лекари организират на 14 май безплатни прегледи за изменени и новопоявили се бенки, петна и други лезии, съобщи председателят на научното дружество на дерматолозите доц. Гриша Матеев.
Връзката на рака на кожата с прекомерното излагане на слънце е известна на учените от 50-те-60-те години на миналия век. Това е времето, в което в България децата от черноморските градове – и не само – се надпреварват кой ще натрупа повече слънчеви бани. Модата остава непоклатима докъм 80-те години, когато започва по-масовото използване на слънцезащитни средства, а рекордьорите в състезанието за бронзов тен разбират за връзката слънчево изгаряне – кожен рак на собствен гръб. Често и буквално. Гърбът е от зоните, които най-често са подложени на безмилостно “печене” на плажа.
Само за един ден през миналата година в инициативата “Евромеланома” на българи са открити 8,5% ракови и предракови образувания. Списък на лекарите, които ще преглеждат тази година, може да се види на сайта на Българското дерматологично дружество.
Най-рискови са хора със светла кожа, с множество или променящи се бенки (невуси) и новопоявили се съмнителни образувания. Бенките могат да се изменят с времето. Те могат да станат по-големи, да им порасне косъм, да станат по-изпъкнали, да придобият по-тъмен цвят или да избледнеят – само дерматолог може да определи дали трансформациите са подозрителни за рак.
Обичайно хората образуват невуси до около 40-годишна възраст. Със сигурност може да им се появят други кожни лезии и след тази възраст. Образуванието обаче е съмнително, златният стандарт е да се огледат с оптична система от дерматолог, обясни д-р Валерия Матеева, координатор в България за “Евромеланома”, пишат от 24часа.бг.
Кърмачетата и много възрастните хора обикновено имат най-малко бенки. Вродените разновидности обикновено са доброкачествени. Много рядко се случва човек изобщо да няма невуси. Всеки има средно между 10 и 40 бенки по тялото си. По правило нови бенки се образуват най-често при хормонални проблеми – главно в пубертета и при бременност. Обичайно се откриват по гърба, ръцете и гърдите.
Генетичните мутации също могат да имат роля в появата на бенки . Смята се, че е водещо взаимодействието между генетични фактори и увреждане от слънцето. Според проучвания мутациите в гена BRAF са отговорни за стимулирането на растежа на бенки . Подобно на луничките те са по-често срещани при хора със светла кожа. Изследователите обаче все още не са напълно сигурни как точно се появяват бенки.
Жизненият цикъл на една “обикновена” бенка е около 50 г.
Невусите не са заразни и не би трябвало да болят, сърбят или кървят. С течение на годините бенките обикновено се променят бавно доброкачествено – стават по-изпъкнали и по-светли на цвят. Някои цял живот изглеждат по един и същи начин, други бавно изчезват с времето . Тези нормални промени настъпват много бавно. Докато промените в бенките, които карат човек да се тревожи за евентуален меланом – най-смъртоносния рак на кожата, настъпват бързо, от порядъка на седмици до месеци.
Масовата представа за меланом е, че той е черно образувание. Не е успокоителна обаче появата на синьо-черна, лилава или дори на розова лезия – в редки случаи меланомът може да изглежда и така.
След десетилетия разгласяване на информация за рисковете от натрупването на слънчева радиация в кожата и усилено използване на защитна козметика, през последните няколко години светът е изправен пред парадокса на пренебрегване на риска. Проучванията показват, че през последните 2 г. едва 48% използват фотозащита, докато преди 10 г. 82% са използвали козметиката, която намалява увреждането от слънчевата радиация. За България няма представителна информация, но според данни от анкети около 25% ползват слънцезащита редовно, такъв процент изобщо не се мажат с фотозащита, а останалите 50% – само на плажа.
