Десет години. Цяло десетилетие. Време, през което животът може напълно да се преобърне. За десет години сменяме домове, работи, приятели, вкусове. Понякога дори променяме себе си до степен да се чувстваме друг човек. Създаваме, изграждаме, губим и започваме отначало. Десет години могат да се почувстват като цяла епоха – особено когато ги прекараш в очакване. В мечта.
Да чакаш дете цели десет години не е просто търпение – това е път, изпълнен с надежда, разочарования, сила и несломима вяра. Това е време, в което всяка усмивка на улицата, всяко детско гласче, всяка люлка в парка ти напомня какво още не си преживял. Но и какво не си спрял да желаеш.
Мисислава е героят на днешната ни история. История, преминала през очакване, лутане, страх, болка, недоверие, но и несломима надежда. След три години на неуспешни опити за зачеване, Мисислава и съпругът ѝ тръгват по неравния път на асистираната репродукция. И им отнема 7 години, за да стигнат до реализирането на мечтата си за родителство.
Още първият инвитро опит се оказал успешен. Радостта обаче била кратка. Кървене в петата седмица изправя младата жена пред проблема с невъзможност да се свърже с лекаря си, огромен шамар с прогноза за загуба на живота и пълна липса на медицинска подкрепа въпреки големия град, от който дойде. В този период тя свързва с АГ „Селана“ първи път. Те, за съжаление, не успяват да запазит бременността ѝ – тялото ѝ не се справя с хиперстимулацията, направена в хода на инвитро.
Тя продължила опитите в клиниката, с която беше започнала работа, заради отказа им да освободят ембрионите, замразени при тях. Уви, още два опита завършили с неуспех.
След като възможностите там бяха изчерпани, Мисислава дойде в инвитро клиниката към болница „Селена“ и д-р Даниел Ставрев. Първият опит доведе до успешна бременност. 34 седмици бяха изпълнени с много тревожни моменти. Седем месеца бъдещата майка прекара под грижите на екипа в отделението по Патологична бременност. Съвместните усилия на екипа, на д-р Даниел Ставрев, д-р Деница Шентова, д-р Йоана Тачева и кардиолога д-р Тихомир Боев да пазят бебетата в утробата ѝ максимално дълго, доведоха до успешен изход в края на 34-та гестационна седмица. Тежка преекламспия наложи преждевременното раждане на Боян и Гергана на 2 май с тегло от 2300 и 2060 грама.
От тук щафетата поеха чудотворците в Интензивния неонатологичен сектор към болница „Селена“. Трябваха им само седем дни, за да стабилизират дребосъчетата и да ги подготвят да се приберат вкъщи.
В деня на изписването ги посрещна огромно семейство. Емоционално заредени и сплотени от чувството на радост, и отдъхнали си, че всичко най-накрая завършва добре след 7 години страх, разочарование и несигурност.
А Мисислава, Боян и Гергана са добре и се радват на началото на новия си път заедно у дома.
