Баба ми винаги готвеше вкусна храна. От супа топчета до кекс – всичко беше да си оближеш пръстите. Един ден обаче тя сервира прегоряла баница на масата пред дядо ми.
Не просто малко изгоряла, а черна като въглен.
Напрегнато чаках какво ще каже дядо ми. Но той мълчаливо изяде баницата и като се наяде, спокойно попита как мина денят ми.
Тогава чух баба ми да му се извинява за вечерята.
Никога няма да забравя отговора му. „Скъпа, ти винаги готвиш вкусно.“
По-късно го попитах дали казва истината.
Той сложи ръка на рамото ми и каза: „Баба ти имаше много тежък ден на работа… Тя беше уморена. Да хапна от изгорялата баница нямаше да ми навреди, но една груба дума можеше да я нарани.“
Никога няма да забравя думите на дядо в онзи ден.
Важно е да запомним, че всички правим грешки. Но не трябва да се фокусираме върху тях, а да подкрепяме тези, които обичаме. Дори баницата да е загоряла.
