Олга не очаквала, че един рожден ден ще преобърне семейното ѝ ежедневие. Поводът бил щастлив – синът ѝ навършил шест години. Но това, което последвало, оставило неприятен отпечатък върху отношенията ѝ със свекърва ѝ и дори със съпруга ѝ.
„Свекърва ми донесе на сина ни котенце за рождения му ден – в кутия, украсена с панделка. Детето сияеше от радост, а аз замръзнах. Знаеше, че имам силна алергия към котешка козина. Освен това, в договора ни за наем изрично е записано, че животни не се допускат“, споделя Олга.
Първоначално си помислила, че котето е просто за „гостуване“. Но свекърва ѝ обявила, че това е подарък за внука ѝ и че „все ще се оправим някак“. Думи, които оставили Олга безмълвна.
Предупрежденията били ясни
„Не беше тайна. Още когато се нанесохме в апартамента, казах на свекърва ми, че не можем да отглеждаме животни. И не само заради договора – аз наистина имам силна алергия. Дори веднъж попаднах в болница, след като погалих котката на приятелка. Тя ми се обади тогава, питаше ме как съм. Нямаше как да не знае.“
Реакцията на съпруга – между два огъня
„Мъжът ми не реагира веднага. Опита се да омекоти ситуацията, каза, че детето е щастливо и котето било сладко. Видях, че му е неудобно, но не зае категорично позиция. Когато настоях да говори с майка си, той ѝ се обади, а тя само отговорила: ‘За радостта на внука е, трябва да сте щастливи.’ Той се оказа между мен и нея – и иска да ме подкрепи, и не иска да я обиди.“
А сега какво?
„Котето е все още у нас. Аз вече имам симптоми – сълзене на очите, запушен нос, затруднено дишане. Не мога дори да вляза в стаята, където е то. Детето плаче, не разбира защо не можем да го задържим. Казва, че го обича. Със съпруга ми търсим нов дом за животинката, но не е лесно. А същевременно се притесняваме, че хазяите ще разберат и ще ни изгонят.“
Какво се крие зад този подарък?
„Понякога си мисля, че майка му не приема алергията ми сериозно. Може би смята, че преувеличавам. А може и просто да искаше да зарадва детето – без да мисли за последствията. Или пък беше някакъв ‘намек’, че е време да си купим собствено жилище. Не знам. Но е факт, че ни вкара в много трудна ситуация.“
Конфликтите се задълбочават
„Отношенията ми със съпруга ми се обтегнаха. Той се старае да бъде ‘миротворец’, но усещам, че не заема напълно моята страна. А аз не искам да се чувствам като лошият герой – пред детето, което е влюбено в котето. Това е най-болезненото. Синът ми ми зададе въпрос, на който нямам отговор: ‘Защо баба ми подари котето, ако не можем да го имаме?’“
Какво следва?
„Скоро ще говоря със свекърва ми. Лично. Не искам да изпусна нервите си, затова досега помолих съпруга ми да я уведомява. Но няма как – трябва ясно да ѝ кажа, че такива решения не се вземат самосиндикално. Ако толкова иска внукът ѝ да има домашен любимец – нека го гледа при нея.“
Съвет към други в подобна ситуация
„Не чакайте. Ако нещо ви притеснява – реагирайте веднага. Аз съжалявам, че не го направих в деня, в който се случи. И не се колебайте да защитите здравето си. ‘Добри намерения’ не са оправдание за действия, които вредят. Роднините трябва да разбират и уважават границите ви. Ако не го правят – това не е помощ, а натиск.“
