На 29 май православната църква отбелязва голям църковен празник – Възнесение Господне. Денят е известен още като Спасовден. На този празник празнуват всички с имената Спас, Спаска, Спасиана. Ето какви са традициите, обичаите и забраните, свързани с празника.
Традиции, обичаи и забрани на празника
На Спасовден по стара традиция се извършват молебени за дъжд. Дъждът на този ден се счита за добра поличба. Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е плодородна.
Според вярванията на Великден душите на мъртвите слизат на земята и се прибират обратно на Спасовден. Според друго вярване на Възкресение Господне се отварят портите на рая и остават отворени до Спасовден, когато отново се затварят.
В народните традиции на Спасовден съществува и обичаят, наречен ходене по росен. Според него рано сутринта на празника болните от различни болести ходят боси по поля, където расте билката росен. Вярва се, че този обичай може да изцели болните от всяка болест.
На този ден е забранено да се работи и най-вече да се извършва работа на полето. Не трябва да се спи на полето и да се върви по места в ливадите и горите, където няма път. Въпреки тази забрана, в някои райони се спазва традицията болните да пренощуват на полето върху цветето росен, което е любимо на самодивите. Вярва се, че те се радват много на това цвете и ако болният лежи върху него, ще го излекуват от болежките му.
История на празника Възнесение Господне
Празникът е основан на евангелското събитие, описано в Деянията на апостолите: 40 дни след Възкресението Иисус Христос събрал учениците си на Елеонската планина, благословил ги и се възнесъл на небето. Апостолите станали свидетели на този момент: облак го скрил от очите им и те останали да гледат към небето, докато двама ангели не им казали, че Христос един ден ще се завърне по същия начин.
Значението на Възнесението е по-дълбоко от простото завършване на земния път. За християните това символизира завръщането на Божия Син при Отца и началото на нов етап – духовното присъствие на Христос в света. Не става въпрос за изчезване, а за друго измерение на близостта: отсега нататък Бог е не само наблизо, но и вътре във всеки вярващ.
Първите споменавания за честването на Възнесение Господне датират от IV век. Още тогава, благодарение на Света Елена, майката на император Константин, на мястото на предполагаемото Възнесение е построен параклис. Празникът е признат за един от най-важните в църковния календар. В богословски смисъл, Възнесението завършва земната мисия на Христос и подготвя вярващите за Петдесетница, деня на слизането на Светия Дух. Това е преход от външното към вътрешното: сега човек е призван да живее чрез вяра, разчитайки на духовна връзка с Бога, а не на физическото си присъствие.
