Върховният касационен съд остави в сила потвърдена от Пловдивския апелативен съд присъда от 8 години лишаване от свобода за Анка Михайлова, призната за виновна в това, че на 16.10.2022 г. в Пловдив е причинила по непредпазливост смъртта на осиновената от нея Севда /на 1 г. 9 м./, вследствие на умишлено нанесена на 23.09.2022 г. тежка телесна повреда.
Върховните съдии отхвърлят като неоснователни, както протеста на прокуратурата, че правна квалификация на деянието е умишлено убийство, така и жалбите на защитниците на подсъдимата, които твърдят, че причина за смъртта на пострадалата било падане от леглото върху теракотен под.
В мотивите на ВКС се казва, че действително, за първи път в заключението на назначената от апелативния съд шесторна Съдебно-медицинска експертиза е посочено, че травматичните увреждания в главата на детето са причинени „най-малко от три удара“. Експертите подробно са изследвали всички констатирани наранявания по тялото на детето, направен е прецизен анализ на процеса на падане на човек върху твърда повърхност.
Припомняме, че вещите лица са установили 25 увреждания по тялото на Севда и 9 увреждания по главата, част от които са в резултат на статични захапвания. Много от тях са причинени няколко дни преди инцидента, като безспорно е опровергана тезата на защитата, че тези стари наранявания са свързани с битов инцидент от паднали столове върху тялото на пострадалата.
Вещите лица са категорични, че причина за смъртта е насилствена травма на главата, получена след силно разклащане, който механизъм описват като Синдром на разклатеното бебе, съчетан с удар от човешка ръка.
ВКС смята, че искането на защитата за намаляване на наказанието е неоснователно, от една страна, поради отсъстващо основание за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, каквото е това по чл.122 от НК и от друга, поради коректно извършената индивидуализация на наказанието. Въззивния съд е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, относими към правилно фиксиране отговорността на подсъдимата, включително чистото съдебно минало на подсъдимата, социалния й статус на самотна майка и предприетите от нея действия за оказване помощ на детето.
Те не се отличават с изключителност и/или многобройност, което представлява законова пречка за определяне на наказанието под най-ниския предел, както иска защитата. ВКС не се съгласява с довода на защитата, че няма нито едно отегчаващо отговорността обстоятелство. Като такива правилно апелативният съд е отчел данните от комплексните съдебно-медицинска експертиза и денталната експертиза за несъставомерни телесни увреждания на детето, причинени от подсъдимата чрез ухапвания по крайниците, както и възрастта на детето, която е толкова ниска, че го определя като лице в безпомощно състояние.
Установено е, че към датата на инцидента детето е било едва на една година и осем месеца, със слабо телосложение видно от фотоалбумите и само в апартамента с осиновителката си, което не му е позволявало да се съпротивлява и защитава срещу осъщественото от нея насилие, като очевидно с оглед заключението на психологическата експертиза за психичната й годност и показанията на свидетелите от социалните служби това е съзнавано от подсъдимата. За разлика от престъплението, предмет на обвинението по чл. 116 от НК, нито едно от тези обстоятелства не е елемент от състава на престъплението по чл.124 от НК, за което подсъдимата е призната за виновна, поради което наличието им не може да бъде пренебрегнато.
Поради това ВКС приема, че избраното от двете инстанционни съдилища наказание от осем години лишаване от свобода, което е далеч под максимума на предвиденото за извършеното престъпление наказание и е по-близо до средния предвиден в закона размер съобразно границите на наказанието за извършеното престъпление (от три до дванадесет години лишаване от свобода) е съответно на извършеното престъпление от подсъдимата и на личната й обществена опасност.
Поради това не се налага корекция на наказанието, считат от ВКС. Решението е окончателно.
