9 институции обменят данни, за да се създаде единен регистър
Официално безработни са само 156 хил., повечето в зряла възраст и без умения
Експерти от агенцията по заетостта ще търсят по домовете им неактивните лица
Правят масирани летни проверки за наети без договор, 1300 хванати да се трудят на черно
Над 600 хил. българи не работят и не учат. Сред тях 112 хиляди са млади хора до 29-годишна възраст. В бюрата по труда обаче официално са се записали едва 156 335 безработни българи по данни на Агенцията по заетостта към март.
Какво правят останалите – дали си седят на дивана вкъщи и мързелуват, или все пак работят, но са в сивия сектор и получават заплата в плик? Отговор ще даде новият електронен регистър между девет институции, който ще търси къде и какви са хората между 16 и 65 г., които не работят и не учат. Ще има подробна информация дали и какво са учили, работили, имат ли увреждане, дали са в затвора. Като срещу ЕГН-то ще има и настоящ адрес
Той е нужен, за да може, щом регистърът е готов и всички институции нанесат своите данни, да се направи контакт с неактивните лица. Така експерти от Агенцията по заетостта ще може да ги търсят на адрес, телефон или да им пише по електронната поща, за да ги активират, е разписано в приетото постановление на Министерския съвет.
Как се активират безработни? Действията, които могат да се предприемат, са много – дава се информация за работните места, хората получават лична консултация подходяща ли е за тях дадена позиция, предлагат им се различни обучения. Тук се включват и различни медиатори в общностите. Освен това се търсят и подходящи други услуги – социални, здравни, образователни и др. Оказва им се съдействие за психолози, мениджъри на случай и ромски, младежки и трудови медиатори.
Регистърът трябваше да заработи в началото на миналата година, но издирването на хората се забави.
Според сметките на бизнеса сега сивият сектор варира между 26-27%, а в други изследвания дори е 33% от икономиката ни. Това бе причината в началото на годината социалният министър Борислав Гуцанов да разпореди масирани проверки.
През лятото акцентът ще падне върху секторите туризъм, строителство и селско стопанство, в които сезонно се назначават много хора.
Направените проверки вече са над 20 000, като са хванати 75 хил. нарушения.
Около 1300 души са работили без трудов договор. Според българското законодателство това задължително се наказва със санкция от 1500 до 15 000 лв.
Целта е да намалим сивата икономика, за да влизат повече пари в държавния бюджет, защото – когато говорим за пенсионната система, нека първо спрем това изтичане, каза от Варна Гуцанов, когато преди дни се включи лично в инспекция на заведения по морето. Той е категоричен, че не е нормално да имаме нелоялна конкуренция между самите хотелиери, ресторантьори и останалите в туристическия бизнес.
Не може един да си плаща всичко, а другият да играе под масата със средства или без трудови договори. Ще бъдем абсолютно безкомпромисни по тези въпроси, обеща министърът. И даде пример, че средно човек ще изгуби 330 000 лв. в трудовата си кариера, ако е вземал 1200 по договор и 2000 под масата в плик.
Официално безработните българи, които търсят работа чрез бюрата по труда са били 156 335 души през март. Това всъщност е причината у нас да говорим за рекордно ниска безработица. Ако погледнем техния профил, ще видим, че това е софиянка на 55 г. със средно образование и без квалификация. През март хората над 50 г. без работа са били 67 587 души. (Виж инфографиката долу.) По-притеснителното е, че всеки четвърти от тях е продължително безработен. А в предпенсионна възраст – над 55 г., са 45 426 души.
Регионалното разпределение показва, че най-много безработни над 50 г. има в област Смолян, а най-малко в София-град.
През март едва половината от регистрираните безработни са стигнали до парично обезщетение. Такова са взели 62 622 души, като средно то е било 754,61 лв. На пръв поглед сумата изглежда малка, но е почти колкото чистата минимална заплата, която е 835,74 лв. Причините да не бъде платено обезщетение са две. В единия случай безработните нямат достатъчно осигурителен стаж, като за обезщетение се иска да са правени вноски в 12 от последните 18 месеца. Във втория става дума за т.нар. дългосрочно безработни, тъй като обезщетенията се изплащат за определен срок в зависимост от годините стаж. Най-краткият е 4 месеца, а най-дългият е 12 месеца.
В същото време бизнесът изпитва остра нужда от над 250 хил. работници и се опитва да запълни част от свободните места с работници от трети страни.
За първите три месеца на годината са влезли повече работници от трети страни, отколкото за цялата 2024 г. Очаква се
вносът на работна ръка да достигне 50 000 до края на годината
Дали всички ще останат в България, или за част от тях тя е трамплин да отидат в други страни, е доста голям въпрос. Затова има работна група, начело на която е вицепремиерът и министър на транспорта, в нея са министрите на МВР, МВнР, моя милост и директорът на ДАНС, за да видим кои са най-големите проблеми. След като 5 пъти ще се увеличат хората, които ще влязат от чужбина, трябва да се вземат най-адекватните мерки, каза преди дни Гуцанов.
46 000 студенти влизат в предприятия. Над 46 000 студенти в цялата страна ще имат практики в предприятия и организации по проекта с еврофинансиране “От висше образование към заетост”. Чрез него Министерството на образованието и науката ще пробва дуално обучение и във висшите училища. Така студенти и преподаватели ще развиват предприемачески умения и финансова грамотност. Кариерните консултанти пък ще проследяват професионалната реализация на дипломиралите се студенти.
Вече е отворена информационната система. Желаещите да се включат студенти и работодатели могат да се регистрират на edujobs.mon.bg. Там бизнесът ще публикува обяви за позиции, на които могат да се провеждат студентски практики, а младежите ще могат да кандидатстват за тях. 44 висши училища са партньори по проекта и те също ще работят през информационната система. Платформата ще свързва обучаеми, университети и бизнес.
Всеки студент, който се обучава в акредитирано българско висше училище – партньор по проекта, може да се включи в практическо обучение. С инициативата се цели по-тясна връзка между висшето образование и пазара на труда. Практиката на студентите ще е според профила на обучението им, а работодателите ще могат да се включат като обучаващи организации, обясняват от МОН. Така реалният бизнес ще дава актуални знания, а и ще си привлича млади кадри.
Повече от 16 000 от обхванатите студенти ще са от направленията технически, педагогически, природни науки, математика и информатика. Над 2500 ще преминат през пилотен модел за дуално обучение, съчетаващ академична и реална работна среда. Над 6000 пък ще се включат в частта, която обхваща студентски клубове по социално предприемачество и иновации, хакатони, бизнес симулации, обучения по финансова грамотност и зелени технологии. Студентите ще се срещнат и с вече дипломирали се свои колеги, които успешно са започнали работа.
Общият бюджет на проекта е 187 247 591 лв., а дейностите по него ще се изпълняват до края на 2029 г.
