Как отекват в едно малко врачанско селце положителните доклади за пътя на страната ни в Еврозоната. Основната им тревога е, че и сега едва връзват двата края с нашите родни пари, та еврото ли ще ги оправи. Наташа Иванова от село Брусен афишира предпочитанията си с думите „За“ български лев съм“.
Срещаме я след нощна смяна с признанието, че получава малко над 1000 лв. заплата, но не си ги дава за нищо на света.
„Ами ако ми дават хиляда евро, тогава ще е добре, а не да ми дават 500 евро“, казва жената пред bTV.
„По-добре евро, отколкото лев, еврото е по-стабилна валута, всички минават на евро. Ще бъдем по-добре, защото аз левове нямам, ако стане нещо, някой да направи някоя далавера, пак ще съм Венцислав Евтимов и пак ще съм на нула, нула на нула“, смята Венцислав Евтимов.
В селото си имат и завърнал се емигрант. След 6 години в Англия Цецко стяга наследствен имот.
„В евро не съм боравил толкова. Лошото е, че държавата не попита народа какво мисли, това е моето мнение, че хората трябва да бъдат питани, все пак това е тяхната страна, тяхното бъдеще и те трябва да се чувстват включени в решението“, коментира Цветан Иванов.
Според Тошко изборът лев – евро е цивилизационен.
„Значи, някога можеше да се ходи само в Сибир, в Коми или в Либия с големи връзки, да си купиш една лада. А сега може навсякъде, ето, качвам се на самолета и отивам в Лондон. Лошото е, че ние нямаме пари в левове, а се страхуваме от еврото“ е позицията на Тошко Тошев.
Неговата комшийка Вержи е на мнение, че по-богати няма да станем, но може нещо друго хубаво да се случи.
„Тръгнала съм на разходка, пари не нося, ни лев, ни евро в момента, а след първи януари, ще дрънкат центовете, дано нещо да е по-добро, да се надяваме на по-хубаво, по-богати няма да станем“, казва Вержиния Цветанова.
