Обявяването на двата доклада – този на ЕЦБ и на ЕК, които дават зелена светлина за приемането на еврото само след броени месеци- от 1 януари 2026 г., отново разпали словесни упражнения.
Сред тях има както откровени лъжи, така и полуистини, които са още по-опасни, защото трудно се оборват с конкретни факти. Обобщаването им е непосилна задача, тъй като непрекъснато се раждат нови, които заглушават истински полезната информация за това, което ни предстои.
Често повтаряното твърдение от икономисти и финансисти, че ние вече сме с евро, след като преди 28 години с въвеждането на валутен борд сме се вързали за него, са напълно верни. Това означава, че ефектите от политическите решения в еврозоната през цялото това време са се отразявали и на нас, българите, само че без да участваме във вземането им.
Най-често повтаряните лъжи:
Европа ще ни вземе спестяванията в банките
Това твърдение се появи сравнително скоро и бе изречено от депутатка от “Възраждане”, след което плъзна из социалните мрежи.
Най-разпространената версия гласи, че който не си ползва влоговете в банките, ще му блокират парите. По-нататък следват две разклонения на тази версия. Едната е, че ще бъдат конфискувани, втората – че ще се разрешава да се ползват до определен таван за определен период от време. Това твърдение е опашата лъжа, няма нито едно законово основание и нито един практически пример, който да го подкрепи.
Лихвите по кредитите ще се повишат и хората със заеми ще затънат
Това твърдение се вкарва в оборот, защото се разчита, че бумът на кредитирането в последните години е направил много хора и фирми обвързани с банките.
Твърдението обаче е напълно безпочвено. Банкерите вече категорично обявиха, че нивата на отпуснатите преди 1 януари догодина заеми с постоянна лихва няма да се променят, защото им е забранено. Единствените, които могат да бъдат в някаква степен засегнати от промяна, са хората, които са сключили заеми с плаваща лихва. Причината е, че след 1 януари 2026 г. ще се използва друга методика за изчисляване на оскъпяването. Броят на такива заеми в България е критично малък.
Няма да мога да си обменя парите, които са у дома, в сейф или другаде и така ще ги загубя
Напълно лишено от основания твърдение. БНБ ще обменя левове от 1 януари 2026 г. безсрочно, т.е. завинаги, и безплатно. Първите 6 месеца банките и пощите ще правят това без такса, а след това могат да въведат такава.
Единственият проблем е за хората с големи суми кеш. Банките ще обменят до 10 000 лв., без да питат за произхода им, над тази сума обаче ще се попълва декларация от къде са. За по-големи суми и банките, и пощите ще искат предварително уведомяване, за да са сигурни, че разполагат с необходимото количество евро.
Застрахователните компании ще създадат проблем – вноските са в левове, а обезщетенията след определена дата трябва да бъдат в евро
Също абсолютно безпочвено твърдение. Законът за въвеждане на еврото, който вече действа, задължава всички пенсионни фондове, застрахователни компании, инвестиционни фондове и всички финансово-кредитни институции да обозначават двойно – в левове и в евро, дължимите суми, включително общата премия и вноските при разсрочено плащане. Това ще се прилага от първия месец до края на годината, т.е. пълни 12 месеца. Правилото важи и за пенсионните фондове и всички финансово-кредитни институции.
Цените ще хвърчат нагоре и инфлацията ще ни връхлети пак
Това е най-старото твърдение , съпровождащо думата “евро” от години. Причината за използването му е ясна- хората се страхуват много, когато нещо заплаши джоба им, а следователно и нормалното им съществуване.
Практиката на държавите, заменили националната си валута с евро, категорично показва, че твърдението е силно преувеличено чак до степен на лъжа.
Опитът на Хърватия, която прие еврото наскоро преди нас, доказа, че става дума за инфлация много под 1%, и то за кратък период от време.
Причината е ясна- еврото само по себе си не повишава цените, правят го хората. Ако мерките на държавата са адекватни, а гражданският контрол- силен и непрекъснат, те заедно с обективните пазарни механизми много бързо ще коригират изкуствено повишените цени надолу.
Европа ще иска от нас да плащаме чужди дългове, което ще разклати банковата ни система
Свободни съчинения, които не почиват на никакви закони, решения, документи, дву-или многостранни договорености.
Всяка държава в еврозоната, точно както и тези извън нея, си имат свои задължения, свой кредитен рейтинг с различен риск от неплатежоспособност.
Нещо повече – при освобождаването на парите от валутния ни резерв, който гарантира валутния борд, банките ще получат допълнителен ресурс, който да подпомогне кредитирането . Ще си освободят пари и от задължителните минимални резерви, които в момента са в размер на 12% върху всеки раздаден кредит. Този процент ще стане 1. Това ще се отрази положително на тяхната стабилност.
Левът ще се обезцени и ще обеднеем
Категорична и особено вредна лъжа. България влиза в еврозоната, след като по време на престоя си в чакалнята е била във валутен борд, който вече 28 години е завързал лева за еврото. И ще излезе от борда в деня на приемането на еврото по същия курс – 1,95583. Промени в курса преди влизането в еврозоната е имало и ще има за държави, които са прекарали времето в чакалнята в т.нар. валутен коридор, чиято цел е да определи реалното съотношение на тяхната валута с еврото.
Трябва да се актуализират договори, да се сменят банкови карти, да се виси по опашки
Тези опасения са неоправдани. Превалутирането на всички сметки, на парите в картите, на заплатите, пенсиите и социалните помощи ще се извърши за часове, без такси, по сегашния курс. Банкоматите ще разполагат само с евро от 1 януари 2026 г.
Превръщането на левовете в евро в пенсионни фондове, инвестиционни фондове, акции, облигации става също автоматично, по правила, разписани в Закона за въвеждане на еврото. Никой няма нужда да преподписва документи и да се реди на опашки в различни институции.
ПОЛУИСТИНИТЕ, КОИТО КОМПРОМЕТИРАТ НОВАТА ВАЛУТА
Лихвите по ипотечните заеми ще паднат
Това няма да се случи бързо и веднага. Намаляване на лихвите може да има първоначално за дълга на държавата, която ще може да получава заеми при по-добри условия от досегашните. Търговските банки могат да ги намалят още или обратното – да вдигнат нивата за бизнеса и за домакинствата, но решението за това се взема по определени правила, които не зависят от това дали заемите се отпускат в левове, или в евро.
Затова особено в първите години цената на заемите и особено на ипотечните няма да се понижи, защото в момента лихвите у нас са по-ниски от тези в еврозоната. Каква ще бъде политиката на ЕЦБ, която вече ще следваме категорично, ще се решава вече и с наше участие.
Доходите ще растат, бързо ще станем по-богати
Това твърдение се чува често и хората вече очакват бързо да подобрят стандарта си на живот.
След определен период от време това ще се случи, но не може да се твърди, че еврото автоматично ни прави по-заможни. Механизмът за това минава през доста връзки на макроикономическо ниво, докато се върне под формата на увеличени заплати, пенсии и социални плащания. Повишаването на стандарта на живот ще става плавно, но с по-бързи темпове, отколкото досега. Истина е също и че еврото пази икономиката ни от кризи много по-надеждно, а оттам и вероятността от безработица и обедняване става несравнимо по-малка.
Няма да има изпреварващо увеличаване на цени в месеците до въвеждането на еврото
Държавата няма защитни механизми срещу подобни опити. Стоки и услуги може да поскъпнат преди 1 януари 2026 г., за да могат цените в евро и лева да се случат на по-висока база. Затова не бива да се преиграва с категорични твърдения, че нищо няма да се промени.
Емпирични наблюдения показват, че то вече се случва. За радост, големите вериги, големите търговци и доставчиците на услуги вече декларираха че няма да вдигат цените. Това ще доведе по пазарен път до ограничаване на опитите за поскъпвания.
Ще спасяват ли банки с държавни пари, ако закъсат
Отчасти вярно. Европейският защитен механизъм, въпреки че е много по-голям в сравнение с този на всяка отделна държава, няма пълни гаранции срещу банкови фалити и спасяване с публични пари. Това обаче съвсем не означава, че потъващи финансови институции ще бъдат оставени да се спасяват сами. Банковият съюз, на който вече сме членове, има поне три спасителни пояса за такива случаи, както и отработен механизъм за вземане на решения.
