Всички ние приветстваме настъпването на летните горещини като облекчение от студените и дъждовни дни. Но често високите температури могат да бъдат опасни.
Традиционно, в началото на лятото нашият организъм се изправя пред специфични физиологични предизвикателства, свързани с увеличената продължителност на деня, по-интензивното слънчево греене и повишаването на околната температура. Особено уязвими са деца, възрастни, бременни жени и пациенти с хронични заболявания, казва доц. Недялко Григоров, началник на Клиника „Вътрешни болести“ на ВМА.
Човешкото тяло разполага с механизми за терморегулация, но при прекомерно натоварване те могат да се окажат недостатъчни. Основните рискове са свързани с:
– Топлинен и слънчев удар – остри състояния, изискващи спешна медицинска намеса, особено при деца и възрастни.
– Обезводняване и електролитен дисбаланс – с риск от дезориентация, мускулни крампи, бъбречни увреждания.
– Топлинно изтощение – проявява се с отпадналост, гадене, тахикардия, хипотония.
– Дерматологични увреждания – включително слънчеви изгаряния, фотодерматити и повишен риск от злокачествени образувания при хронична експозиция на UV-лъчи.
– Обостряне на хронични заболявания – включително сърдечно-съдови, белодробни и неврологични.
Какви са препоръките за превенция? На първо място – поддържане на адекватна хидратация: Прием на повече вода, като се избягват подсладени и алкохолни напитки, казва специалистът.
И още:
– Избягване на физическо натоварване в горещите часове, особено между : и : часа – времето с най-силно слънцегреене.
– Подходящо облекло и защита от слънцето: светли, леки и проветриви дрехи, шапка с козирка, слънчеви очила и слънцезащитен крем с широк спектър (SPF +).
– Охлаждане на помещенията и добра вентилация: поддържане на температурата в дома под °C, редовно проветряване.
– Рационално хранене: лека, балансирана храна с преобладаващо съдържание на плодове и зеленчуци, избягване на мазни и термично нестабилни храни.
– Повишено внимание към рискови групи: осигуряване на редовно наблюдение и подкрепа за възрастни хора, деца и пациенти с хронични заболявания.
Летният сезон е период на активност, но също така и време, в което организмът се нуждае от допълнителна грижа. Превенцията е ключов фактор за избягване на неблагоприятни здравословни последици, казва доц. Григоров и в заключение изброява част от митовете за човека и горещините:
Мит: Ако си млад и здрав, жегата не е проблем.
Истина: Топлинният удар може да засегне всеки – дори спортуващи и активни хора.
Мит: Пий вода само когато си жаден.
Истина: Жаждата вече е знак, че тялото е в начален стадий на обезводняване. В горещо време трябва да се пие вода редовно, дори когато не си жаден.
Мит: Студена бира или газирана напитка утоляват жаждата.
Истина: Алкохолът, кафето и газираните напитки действат диуретично и дехидратират организма още повече. Най-доброто решение е чиста вода, айран или билков чай без захар.
Мит: Само температурата има значение.
Истина: Освен температурата, влажността на въздуха играе огромна роля. При висока влажност тялото се поти, но не може ефективно да се охлажда, което увеличава риска от прегряване.
Мит: Климатикът вреди.
Истина: Климатикът не разболява, ако се използва правилно – с умерена температура (не по-ниска от 24–25°C) и редовно почистване на филтрите. За хората в риск – климатикът може дори да спаси живот при големи горещини.
Мит: При топлинен удар – просто студен душ.
Истина: Студеният душ не е достатъчен. При топлинен удар трябва да се: изведе човекът на сянка; охлади с хладни (не ледени) компреси; даде вода, ако е в съзнание и да се извика спешна помощ.
Мит: Само възрастни хора са в риск.
Истина: Уязвими са всички – включително деца, бременни и хронично болни.
