Казвам се Ивайло и съм на 32 години, имам по-голяма сестра от мен с 5 години, която още като стана на 18 отиде в Испания да работи, после при нея отиде и майка ми. Аз останах в България докато навърших пълнолетие и де ме извикаха при тях. За няколко години успяха да научат език, да се ориентират в културата и да създадат успешен бизнес, който да им носи добри приходи. Имат и работници под тях.
Някои от нашите сънародници им завиждаха за стандарта, въпреки че не виждаха, че двете работят постоянно, за да може това да продължи да се развива и да има успехи. За съжаление мама се разболя и прекара инсулт, аз и кака ми поехме грижити за нея. Това се получи от големия стрес, от напрежението, или поне аз така мисля. Мама вече не е същият човек, но въпреки това много я обичам, но тя стана зависима от сестра ми. Кака пое всичко, фирмите, се прехвърлиха само на нейно име, тъй като е по-голямата и по нейни думи по-разумната.
Още на 18 годишна възраст започнах като работник – колкото даваше на другите, толкова и на мен, работех много и с желание. Като не бях на работа тичах да свърша всякакви задачи, които ми бяха възложени. Нямах личен живот, нямах и приятели там. Беше ми самотно. Научих испански, колкото да го говоря добре, но с писането ми беше по-трудно и да се занимавам с документи. Не мога да отрека, имах добър стандарт, но и работих много и помагах. Събирах си пари, които оставих при сестра ми – за да може ако мама има нужда от нещо, да вземем от тези пари, въпреки че всичко ѝ беше подсигурено.
Мина се време запознах се с приятелката ми. Много си допаднахме, беше си влюбване от пръв поглед. Тя живееше в България, поканих я при мен, да опитаме да сме заедно, нейната работа го позволяваше.
Когато дойде при мен, сестра ми се промени. Въпреки че я питах дали всичко е наред, тя сподели, че харесва приятелката ми и няма нищо против нея, двете дори си общуваха и имаха общи теми. Въпреки това нещо се счупи. Вече явно не бях удобен – преди взимах нейните смени, върешех множество нейни задачи, а сега приятелката ми също изискваше от времето ми. 7 месеца по-късно разбрахме, че ще ставаме родители и двамата го искахме много. Споделихме първо на най-близките, сестра ми започна да се смее и направо откачи. Знаеше, че това ще бъде още една моя отговорност и че съвсем няма да ѝ бъда под ръка когато тя реши.
Сестра ми ме изгони от работа, каза ми да си заминавам, че ще се оправи без мен. Попита дали приятелката ми ми е по-важна от майка ми и от нея, няма как да се сравняват тези неща. Въпросът ми дойде като студен душ. Аз разбира се не отговорих, няма как да сравниш тези отношения, още се чудя изобщо защо ме попита нещо такова, не я разбрах, нали всичко беше наред. С приятелката ми решихме, че ще се приберем в България, че това е най-доброто решение за нас след този скандал, все пак очаквахме и дете, трябваше да оправим всичко. Другото, което е нямаше работа там за мен, не можех сам да се оправя с документите.
Прибрахме се, но за съжаление от стрес, от всичко, приятелката ми загуби детето ни. Ние се обичаме и останахме заедно. От този момент не си говоря със сестра ми – не ми звънна нито на мен, нито на приятелката ми, за да попита как сме, как се чувстваме. Разправя на всичките ни общи познати, че аз съм зарязал нея и болната ни майка. Това е лъжа, тя ме изгони, отне ми всичко, не ми даде последната заплата, не ми даде пари, които имах мои спестени. Започнах всичко от нулата, имам подкрепата на жената до себе си, но само това.
