Забелязали ли сте как малките деца понякога държат здраво кола или кукла към себе си и реагират с бурен протест на предложението да споделят?
Това не е прищявка или алчност в обичайния смисъл на възрастните.
За едно малко дете играчките му не са просто предмети, а част от него самото, неговия малък свят и неговата власт над него.
В ранна възраст понятието „мое“ се формира много ясно и конкретно. Играчка, която детето държи в ръцете си, се възприема от него като пряко продължение на неговата воля и безопасност.
Да го отдадеш означава да загубиш контрол над важна част от себе си.
Децата в предучилищна възраст все още имат трудности да разберат напълно чуждата гледна точка. Това се нарича егоцентризъм, нормален етап от развитието.
Детето искрено вярва, че ако наистина иска да играе с тази конкретна топка *сега*, тогава всички около него трябва да разберат и уважават това.
Желанието на другото дете му се струва по-маловажно от неговото собствено непосредствено желание. То не отказва да сподели от злоба, просто все още не може напълно да разбере чувствата на другия.
Играчките са източник на радост и утеха за него. Да ги загуби, дори за известно време, е страшно. Появява се страх: „Ами ако не го върнат? Ами ако го счупят?“ Този страх от загуба надделява над абстрактната идея за едно дете „трябва да споделяме“.
Да изискваш от едно двугодишно или дори четиригодишно дете винаги да споделя с готовност е все едно да очакваш от него да започне да решава сложни уравнения.
Споделянето е сложно социално умение, което се развива постепенно с напредване на възрастта и развитието на мозъка ни.
Това изисква разбиране на емоциите на другите хора, способност за самоконтрол и способност за чакане – всичко това идва с опита и времето.
Натискът, етикетирането като „алчен“ или принуждаването да се даде *любимо* нещо само увеличава тревожността и нежеланието за споделяне в бъдеще. Детето се чувства неразбрано и незащитено. Какво да се прави?
Бъдете търпеливи. Обяснете спокойно чувствата на другите деца: „Виж, Саша е тъжен, той също иска да играе.“
Предложете алтернативи: „Можеш ли да му дадеш тази лопата и да задържиш багера засега?“ Уважавайте правото на детето на *особено* ценни играчки, не го насилвайте да ги споделя.
И най-важното, покажете пример за щедрост и доброта в ежедневието. Не забравяйте, че нежеланието за споделяне не е порок, а временна характеристика на развитието.
С вашата подкрепа и разбиране, детето ви постепенно ще се научи да споделя с радост.
