Народното събрание успя да приеме на второ четене Закона за несъстоятелност на физическите лица. Това се случи след над седем часа дебати върху финалната рамка на текстовете.
Законът, по-известен още като Закон за личния фалит, е ключов по отношение усвояването на средствата от втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост.
Текстовете съчетават предложения на правителството, както и на парламентарните групи на ПП-ДБ и „БСП-Обединена левица.
Законът предвижда гражданите, които повече от 12 месеца не могат да изпълняват едно или няколко свои задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати (бел. от ред. – към момента МРЗ е 1077 лева) да могат да потърсят закрила в рамките на производството по обявяване на несъстоятелност.
Производствата ще се водят в районните съдилища. В първоначалните текстове на законопроекта се предвиждаше това да се случва в окръжните съдилища. По време на дебатите министърът на правосъдието заяви, че в страната има 113 районни и 28 окръжни съдилища. Той посочи, че до решението се е стигнало след дискусии с представители на съсловните организации.
След като гражданите подадат молбата за откриване на производствата по несъстоятелност, има три възможни сценария:
Да се предложи погасителен план, той да бъде одобрен от кредиторите и утвърден от съда, като с него в рамките на три години гражданите да могат разсрочено да изплащат задълженията си.
Да се продава имуществото на длъжника, като по този начин се удовлетворява желанието на кредиторите. Това е вариантът, към който кредитните институции се насочват, ако няма споразумение за погасителния план.
Спиране на производството за една година, ако в този период длъжникът няма възможност да започне да изплаща задълженията си разсрочено, започва да тече срок от 5 години, с който се зануляват всички задължения.
Длъжниците ще могат да се възползват от изчистването на дълговете си само по веднъж. По този начин се цели стимулиране на добросъвестните граждани, а не тези, които ще изчистят задълженията си, но след няколко години ще ги възстановят.
Кой е „добросъвестен длъжник?“
В закона е вписана и дефиниция за „добросъвестен длъжник“. Това е:
“Длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществени състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си“.
Кой е „недобросъвестен длъжник“?
1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран
2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение
3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество
4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение
5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (бел. от ред. – за откриване на производството по несъстоятелност), е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му
6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (бел. от ред. – за откриване на производството по несъстоятелност)
7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество
8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността.
9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина
10. в хода на производството е променил настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика
11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (бел. от ред. – за откриване на производството по несъстоятелност)
По същество негативни последствия за преминалия през производството няма.
„Този закон е нужен на българските граждани, на които да се даде втори шанс, какъвто имат всички граждани на Европейския съюз. Този закон е нужен и неслучайно се правят нескончаеми опити, за да бъде приет“, заяви министърът на правосъдието пред народните представители.
Министърът поясни, че законопроектът не дава кредитна амнистия, а възможност да се започне на чисто, след като обаче се премине през производство за несъстоятелност.
