Френски учени обявиха откриването на нова, ултра рядка кръвна група.
Това се посочва в прессъобщение, публикувано в петък от Френската агенция за кръвопреливане (EFS).
Защо това е важно?
Това откритие стана 48-ата официално призната система за кръвни групи в света.
Разбирането и класифицирането на кръвните групи е от решаващо значение за безопасността на кръвопреливанията и трансплантациите на органи, както и за идентифициране на редица здравни рискове.
Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) на САЩ, всяка година в страната се извършват около 14 милиона кръвопреливания. В допълнение към добре познатата система ABO, има много редки варианти, чиято съвместимост може да бъде животоспасяваща.
Какво е известно
„Нюзуик“ съобщава, че според EFS уникалният случай е регистриран при жена в Гваделупа и е официално признат от Международното дружество по кръвопреливане (ISBT) на конференция в Милано.
Новата кръвна група е наречена „Гвада отрицателна“ на името на Гваделупа, регионът, където живее единственият известен носител на тази група.
Историята започва през 2011 г., когато 54-годишна жена се нуждае от операция, последвана от кръвопреливане. Подходящ донор не е намерен. В кръвта ѝ е открито „изключително необичайно“ антитяло. Поради ограничени ресурси изследванията са преустановени и възобновени едва през 2019 г. След задълбочен анализ учените успяват да изолират неизвестна досега кръвна група.
Според медицинския биолог Тиери Пейрард от EFS, жената е наследила тази кръвна група от родители, които са носители на рядка генетична мутация. Той подчерта, че „откритието дава надежда на пациенти с редки кръвни групи“, добавяйки, че безопасността на кръвопреливането винаги зависи от точното съвпадение.
Какво следва?
Френската агенция за кръвопреливане заяви, че е помогнала за идентифицирането на 10 от 17-те нови системи за кръвни групи през последното десетилетие. Изследванията в областта продължават, разширявайки медицинските възможности и правейки кръвопреливанията все по-точни и безопасни.
Първият пробив в тази област е направен от Карл Ландщайнер в началото на 20-ти век. Неговата работа печели Нобелова награда през 1930 г. и полага основите на съвременната трансфузионна медицина.
Както се припомня в официалния доклад на Нобеловия комитет от 17 юни: „Откриването на кръвните групи коренно промени подхода към кръвопреливанията. Още през Първата световна война те започнаха да се извършват масово, спасявайки хиляди животи.“
Откриването на негативния тип Гвада подчертава значението на глобалните научни усилия за откриване и изучаване на редки биологични феномени – особено тези, които засягат живота на пациенти по целия свят.
