Кучетата не са хора и мозъкът им работи според свои собствени специални закони. За да разберете защо един домашен любимец ръмжи на един човек и маха с опашка на друг, трябва да разберете две ключови неща: кучетата не философстват като нас и техният свят е предимно миризми и звуци. Именно тези два стълба оформят поведението им, което понякога ни се струва капризно, но всъщност винаги има ясна скрита причина.
Памет, а не злоба
Кучетата не седят и не анализират какво би направил Ницше на тяхно място. Мозъците им работят върху обобщението: имало е лошо преживяване – очаквайте подобна реакция на всичко, което ви напомня за него. Ако, да речем, човек с жълта тениска, миришеща на пот и алкохол, веднъж е уплашил или ударил куче, тогава всеки, който отговаря на този образ – пиян, потен или с ярки дрехи – рискува да се натъкне на лай или ръмжене. Кучето няма да разбере кой е пред него – агресор или просто любител на жълти тениски. То просто си спомня: „това се е случвало и преди и е лошо“.
Светът през носа и ушите
Докато ние, хората, гледаме света предимно с очи, кучетата душим и слушат. Тяхното обоняние е суперсила, способна да улавя фини миризми, които дори не забелязваме. А тези, които усещаме, са много по-живи за кучето. Мирише ли нещо необичайно? Това може мигновено да предизвика асоциации, базирани на минали преживявания у кучето. Същото важи и за звуците: човек може да не чуе нищо особено, но за кучето в този момент е все едно някой държи рок концерт в главата му. И ако този „концерт“ предизвиква безпокойство, очаквайте лай.
Социализацията е отговорът
Колкото повече е виждало едно куче като кученце, толкова по-спокойно ще бъде в зряла възраст. Домашен любимец, който е свикнал с различни хора, техните дрехи, гласове, жестове и миризми от детството си, ще бъде много по-малко склонен да се нахвърли върху нещо необичайно. Но ако опитът в общуването е бил лош, всеки брадат мъж с очила или човек с бастун може да се превърне в „заплаха“ за кучето. Дори най-общителните кучета обаче могат да се напрегнат, ако човек се държи странно – например, залита от пиене или жестикулира твърде рязко. Кучетата фино разчитат израженията на лицето и емоциите, но не винаги ги интерпретират правилно. Уплашеният човек за кучето е потенциален агресор, който е на път да атакува.
Моята територия, моите правила
И накрая, нека не забравяме за инстинкта на стопанина. За кучето територията му е свещена. Това важи особено за породи със защитен характер, като овчарки или мастифи. Непознат, който стъпи на „тяхната“ земя, автоматично става подозрителен. Кучето може просто да посочи присъствието си с лай или да се отдалечи, ако реши, че заплахата е реална. И колкото повече е развит този инстинкт в породата, толкова по-силен ще бъде „поздравът“.
Разбирането на тези механизми е ключът към избягването на конфликти с вашето куче. Техните реакции не са капризи, а резултат от инстинкти, опит и възприятие за свят, който е много различен от нашия. Така че, ако кучето ви внезапно залае, не бързайте да го обвинявате – може би то просто е подушило нещо, което дори не сте забелязали.