Представете си, че сте си купили телефон и по-късно сте го намерили на по-ниска цена.
Мозъкът ви вероятно ще каже: „Това е фалшификат“ или „Моят е по-надежден“. Това е „ефектът на дарението“ – ние надценяваме това, което вече имаме.
Или „пристрастие към потвърждение“: забелязвате само факти, които потвърждават вашите убеждения, докато игнорирате тези, които им противоречат.
Ако смятате колега за некомпетентен, ще записвате всяка негова грешка, без да виждате успехите му.
Как да се измъкнем от този капан
Първата стъпка е просто да познаваш врага. Осъзнаването, че умът ти може да те заблуждава, вече е половината от победата.
Опитайте техниката „Поглед отвън“. Представете си, че ситуацията се е случила не на вас, а на ваш приятел.
Какъв съвет бихте му дали? Тази промяна в перспективата намалява емоционалната интензивност и отваря рационални пътища.
Друга мощна практика е „Обмисляне на алтернативи“.
Когато сте сигурни в нещо, попитайте: „Какви други обяснения са възможни?“, „Какво би казал някой с противоположна гледна точка?“ Това нарушава обичайните модели.
Не очаквайте мигновено просветление. Започнете с малко: изберете едно изкривяване (например „катастрофизиране“ – склонността да се преувеличава негативното) и проследявайте проявленията му през целия ден.
Записвайте ситуации, в които се нахъсквате. Постепенно ще се научите да улавяте мозъка си в трикове.
Целта не е тотален контрол над мислите, а развитие на гъвкавост на мисленето и способност да виждаме света малко по-обективно, правейки избори не въз основа на илюзии, а на по-пълна картина на реалността.
Това е пътят към по-съзнателен и по-малко тревожен живот.
