Котките и кучетата са майстори на прикриването на дискомфорта, често криейки болката до самия край.
Собствениците трябва да бъдат особено внимателни към фините промени в поведението на домашния си любимец.
Зоопсихолозите отбелязват, че намалената активност или нежеланието да се скача върху любимите мебели могат да бъдат първите предупредителни знаци. Домашният любимец може да започне да се крие на уединени места по-често от обикновено.
Промените в апетита, независимо дали става въпрос за отказ от хранене или, напротив, лакомо преяждане, също изискват внимание. Необичайна поза по време на почивка, като например прегърбен гръб или напрегнат врат, е друг важен сигнал.
Повишената раздразнителност или неочакваната агресия при допир, особено на определени части от тялото, показват евентуален дискомфорт. Дори обикновено привързан домашен любимец може да ръмжи или съска.
Обсесивното облизване на едно и също място често показва локализирана болка или сърбеж. Струва си да се провери за рана, възпаление или признаци на алергия.
Промените в дишането – учестено или плитко дишане в покой – могат да показват проблем. Не пренебрегвайте и привидно необяснимото затруднено дишане при котките.
Трудностите при използване на тоалетната или уринарната инконтиненция при кучетата може да не са само поведенчески. Изследване, публикувано в Journal of Veterinary Internal Medicine, подчертава връзката между болката и уринирането.
Дори позицията на опашката може да бъде индикатор: прибрана опашка на куче или неподвижно увиснала опашка на котка. Нетипичната реакция на шум или резки движения също е от значение.
Американската ветеринарномедицинска асоциация (AVMA) препоръчва редовните профилактични прегледи като ключов метод за ранно откриване на проблеми. Собствениците трябва да водят дневник за наблюденията си за най-малките отклонения в навиците на домашния любимец.
Не очаквайте домашният ви любимец да хленчи или да куца, за да покаже, че не се чувства добре. Много признаци са толкова фини, че лесно могат да бъдат приписани на лошо настроение или възраст.
При най-малкото съмнение за скрита болка е необходимо да се свържете с ветеринарен лекар за обстоен преглед. Ранната диагноза и интервенция значително подобряват прогнозата и качеството на живот на животното.
