Растежът на реалния БВП в България през периода 2025 – 2027 г. се очаква да остане близо до този от 2024 г., като се прогнозира той да възлезе на 2.9% през 2025 г., след което да се забави слабо до 2.7% през 2026 г. и 2027 г.
Това показва „Макроикономическата прогноза“ на БНБ, в която са представени основните макроикономически показатели:
Частното потребление ще запази основния си принос за растежа на БВП, докато сравнително слабото външно търсене на български стоки и услуги и специфични за страната фактори, ограничаващи износа, се очаква да се отразят в предимно отрицателен принос на нетния износ.
Вследствие на предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. прогнозираме годишният растеж на депозитите да се ускори през втората половина на 2025 г., главно в резултат на предвижданото по-интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо превалутиране в евро. Същевременно очакваме присъединяването на България към еврозоната да се отрази в засилване на трансмисията от паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) към монетарните условия в страната. Годишният растеж на кредита на неправителствения сектор се прогнозира да следва тенденция накъм забавяне, но да остане сравнително висок през периода 2025 – 2027 г.
Средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е прогнозирано да се ускори до 3.6% през 2025 г., спрямо 2.6% през 2024 г., като най-съществен принос за ускорението се очаква да имат групите на храните и на услугите. Основните проинфлационни фактори за България през 2025 г. са свързани с вътрешни за страната процеси, като нарастването на разходите за труд и високия растеж на частното потребление, както и повишаването на административно определяните цени при някои стоки и услуги и на акцизните ставки на тютюневите изделия. През 2026 г. средногодишната инфлация се очаква да остане сходна с тази от предходната година и да се забави до 3.3% през 2027 г., като базисната инфлация през прогнозния хоризонт се очаква да остане висока и да продължи да е с най-голям принос за общата инфлация.
Прогнозата за растежа на реалния БВП на България е ревизирана в посока по-високи темпове на нарастване през 2025 г. и най-вече през 2026 г., докато през 2027 г. очакваме по-нисък растеж. Ревизираният профил на растежа на реалния БВП през 2026 г. и 2027 г. се дължи най-вече на различната динамика на приноса на нетния износ.
Прогнозата за средногодишната инфлация през 2025 г. е понижена поради очакваното по-слабо повишение на цените в групата на административно определяните цени и актуализираните допускания за по-ниска цена на суровия петрол. Същевременно средногодишната инфлация през 2026 г. и 2027 г. е ревизирана в посока по-висок темп на нарастване на потребителските цени, което се дължи главно на базисната инфлация.
