Контролът на плевелите е свещен дълг на градинаря, но някои плевели всъщност могат да бъдат полезни.
Има видове, които трябва да се използват разумно.
Първият такъв помощник е глухарчето (Taraxacum officinale). Неговият основен корен дренира почвата и извлича калций, фосфор и калий от дълбоките слоеве.
След косене корените умират, обогатявайки горния слой с хранителни вещества. Това е естествена биологична мелиорация без разходи.
Вторият ценен „плевел“ е бялата детелина (Trifolium repens). Засадена между редовете, тя обогатява почвата с азот благодарение на симбиозата си с нодулни бактерии.
Освен това потиска растежа на по-агресивни плевели и привлича опрашители. Кореновата му система създава почвена структура, предотвратявайки ерозията.
Третият помощник е полският бодил (Sonchus arvensis), но само преди цъфтежа! Мощните му корени дълбоко разрохкват почвата, подобрявайки аерацията.
Младите зелени растения са отлично допълнение към компост или течен тор, богат на азот. Те съдържат ценна биомаса за възстановяване на почвата.
Проучването демонстрира положителното въздействие на неконкурентните плевели върху биоразнообразието. Те създават микросреда за полезни почвени микроорганизми.
Ключът към употребата е контролът на цъфтежа и семената. Глухарчето и магарешкият бодил трябва да се премахнат, преди да се образуват „парашути“.
Младите листа на тези растения са годни за консумация и богати на витамини. Добавянето им към диетата превръща плевелите в хранителен ресурс.
Те привличат хищни насекоми, които контролират вредителите. Цъфтящото глухарче е важен източник на нектар в началото на пролетта.
Ползата е забележима само при умерено количество и навременно премахване. Неконтролираният растеж превръща помощниците в заплаха за реколтата.
Такива растения са особено полезни върху млади, необработени почви. Те ускоряват образуването на плодородния слой.
