Отвън човек може да изглежда самоуверен: спори шумно, хвали се с постижения, критикува другите.
Често това е просто броня, криеща дълбоки съмнения в себе си.
Психологът Карън Хорни обяснява в своята теория за „Невротична гордост“ (актуално изследване 2020 г.): свръхкомпенсацията е чест спътник на несигурността. Анализът се основава на клиничната практика.
Една маска е перфекционизмът. Нагласата „Трябва да бъда безупречен“ парализира със страх от грешки, но се представя като високи стандарти.
Проучване в Journal of Abnormal Psychology (2021) установи, че 70% от перфекционистите имат клинично ниско самочувствие. Учените са използвали скалата на Розенберг и въпросници за перфекционисти.
Втората маска е сарказъм и обезценяване на другите. Като омаловажава другите, човек временно се издига в собствените си очи.
Данни от списанието Personality and Individual Differences (2019) потвърждават, че агресивният хумор корелира с несигурността. Проучването включва анализ на социалните мрежи на 500 потребители.
Третата маскировка е избягването на предизвикателства. Отказът от нови предизвикателства се представя като „нецелесъобразен“, въпреки че в основата му е страхът от провал.
Проект на Станфордския университет (2022 г.) установи, че хората с ниско самочувствие са два пъти по-склонни да отказват възможности за кариера. Анкетирани са 1000 професионалисти.
Работата започва с осъзнаването на маските. Честният въпрос „Къде се преструвам?“ помага за премахването на защитните слоеве.
Методът на когнитивно преструктуриране, описан в Journal of Consulting and Clinical Psychology (2020), е ефективен при 80% от пациентите. Той се основава на идентифициране на автоматични негативни мисли.
Практикуването на самосъстрадание е мощен инструмент. Отнасянето към себе си като към приятел намалява нуждата от фалшива самохвалство.
Проучване от 2021 г. на Тексаския университет установи, че 6-седмичен курс за самосъстрадание е повишил самочувствието при 75% от участниците. Резултатите са публикувани в списанието Mindfulness .
