Всеки родител се е сблъсквал поне веднъж с лъжата на детето, от безобидна фантазия до откровена измама. Разбирането на причините за това явление помага да се разграничи нормален етап от развитието от тревожен сигнал.
Изследователи от Университета в Торонто (Канада) са установили, че децата започват да правят първите си колебливи опити да лъжат още на 2-3 години. До 4-годишна възраст повечето деца са способни съзнателно да лъжат, което е свързано с развитието на „теория за съзнанието“ – способността да разбираш, че другите хора може да не знаят това, което знаеш ти.
Известният експеримент с куклата Бобо показа, че децата лесно имитират поведението на възрастни, включително лъжата. Когато възрастен лъжеше в присъствието на дете, детето беше много по-склонно да лъже по-късно.
Психологът Пол Екман , водещият световен експерт по лъжите, посочва, че лъжите на децата често служат като инструмент за избягване на наказание или за получаване на това, което искат. Това е основен защитен механизъм, който не винаги показва проблем с личността.
Жан Пиаже , основателят на детската психология, е виждал ранното лъжене като знак за развиване на въображението и когнитивните способности. Детето се научава да различава реалността от фантазията и лъжата на този етап е част от процеса на усвояване на граници.
Белите лъжи обаче, като например тези, целящи да не се наранят чувствата на някой друг („Хареса ми безвкусният подарък“), се появяват по-късно, по-близо до 7-8 години. Изследвания от Йейлския университет показват, че разбирането на „учтивите лъжи“ изисква по-високо ниво на социална интелигентност.
Постоянното, моделирано лъжене без видима причина или полза трябва да е повод за безпокойство. Ако лъжата се превърне в основен начин на взаимодействие на детето с връстници или възрастни, това може да показва дълбоки емоционални проблеми, страх или ниско самочувствие.
Американската психологическа асоциация отбелязва, че лъжата, съпроводена с агресия, кражба или умишлено нараняване на други, е причина за консултация със специалист. Особено важно е да се обърне внимание, ако подобно поведение продължава след 7-8 години.
Деца, преживели травма или малтретиране, често използват лъжата като начин да се защитят или да привлекат внимание. В такива случаи лъжата е симптом, а не основният проблем, което изисква деликатна работа с детски психолог или психотерапевт.
Прекалено суровите наказания за малки лъжи могат да имат обратен ефект, принуждавайки детето да подобри уменията си за лъжа. Психолозите препоръчват да се съсредоточите върху създаването на атмосфера на доверие, в която детето не се страхува да каже истината.
Важно е да говорите с детето си за ценността на честността и последствията от лъжата. Обяснението трябва да бъде спокойно и подходящо за възрастта, без сплашване или унижение.
Повечето деца естествено преодоляват периода на често лъжене, когато фронталните лобове на мозъка, отговорни за контролирането на импулсите и предвиждането на последствията, узряват. Здравословните отношения с родителите са ключови в този процес.
