Министерството на образованието и науката (МОН) е на път да представи до дни нова концепция, която предвижда сериозни промени в българското училище. Въвеждат се интегрални изпити след 7 и 10 клас, променят се учебните планове с повече часове по математика и български език, но за сметка на обучението по чужди езици.
Новината съобщи просветният министър Красимир Вълчев във Варна, като очерта мерките като отговор на тревожно слабите резултати на учениците и високия процент на функционална неграмотност.
Защо се налага промяната?
Министър Вълчев посочи стряскащи данни, които мотивират реформата. По думите му настоящите учебни програми са твърде академични и препускат през материала, без да оставят време за упражнения и осмисляне.
„Резултатите по тези предмети са най-лоши – средно 43 точки по математика в 7 клас, защото има частни уроци, и 35 точки в 10 клас, което означава близо 50% двойки. Виждаме и големия процент функционална неграмотност, която се мери по PISA. Всичко това се дължи на невъзможност да се решават практически задачи“, обясни Вълчев.
Край на наизустяването, повече практически задачи
За да се пребори с този дефицит, МОН ще промени формата на изпитите. Те ще станат интегрални и ще включват повече задачи с практическа насоченост, които изискват базови познания от природните науки – например казуси с изчисляване на калории в храни или на консумирана електроенергия в киловатчасове.
„Ще представим примерни задачи. Изпитът след 7 клас дори ще е по-лесен за децата, които учат с разбиране, а не наизуст. Целта е да гарантираме трайни знания“, увери просветният министър.
Какво следва?
Цялостната промяна в системата ще отнеме между 4 и 5 години. Въвеждането на интегралните изпити обаче ще е първата краткосрочна мярка, заедно с изграждането на СТЕМ центрове във всички училища.
Предвижда се леко увеличение и на часовете по Български език и литература (БЕЛ), което ще подпомогне учениците в регионите, където българският не е майчин език. Профилираната подготовка пък ще бъде оптимизирана, тъй като според МОН в момента програмите са твърде амбициозни.
Министърът защити и идеята за въвеждане на часове по добродетели и религия като свободно избираема подготовка, като подчерта, че религията ще е само малка част от съдържанието, а основната цел е „час по възпитание в добро“.
