Детето ви често крещи, плаче или се ядосва без видима причина? Това не са капризи, а емоционална регулация, която тепърва се формира. Реакцията на родителите е много важна, защото от тях зависи как ще се развие по-нататък емоционалната интелигентност на детето. Психолозите казват, че ако детето може да разпознава емоциите си, то ще прибягва до истерия по-рядко.
Децата не крещят, защото имат лош характер.
Способността да разбираш собствените и чуждите емоции не е вродено, а придобито умение. Малките деца често не разбират какво се случва с тях, затова са напълно обзети от вълна от емоции. След това започва процесът на истерия.
„В тези трудни моменти родителите трябва да разберат, че детето пада на пода, крещи или удря не защото е лошо, а защото не знае как да се справи с чувствата си. Когато детето може уверено да назове емоцията си: „Страх ме е“, „Разстроен съм“, „Много съм ядосан“ – това намалява нивото на неговата тревожност и предотвратява агресивно поведение“, казва експертът Юлия Кичила.
Тя добавя, че затова развиването на емоционалната интелигентност на детето е жизненоважна задача за родителите и преподавателите. Това е единственият начин да дадем на детето ключа към самоконтрола.
Идеалното време е сега
Емоционалната интелигентност на детето започва да се формира още преди да каже първата си дума. На 6 месеца бебето се научава да разпознава емоциите по лицата на майка си и баща си. То може да различи усмивка от сериозно изражение.
Ако майката говори на бебето нежно, то се успокоява. Ако говори строго, то се напряга. Това е първият етап от емоционалното развитие на детето. На 2-4 години детето започва само да изразява емоции, въпреки че все още не може да ги контролира.
През този период бебето се нуждае от помощ от родители, които могат да назоват чувствата му с думи: „Сега си ядосан“, „Защо си тъжен?“, „Толкова си щастлив“. На 4-6 години детето развива емпатия – става му ясно, че хората около него също чувстват нещо.
На възраст 6-10 години детето вече трябва да притежава умения за емоционален самоконтрол. Това е необходимо, за да може то да учи комфортно в група и да реагира правилно на конфликтни ситуации.
„Няма препоръчителна възраст, на която да започне развитието на емоционалната интелигентност на детето. Това е постоянна работа за родителите, която започва от момента на раждането на детето. Окончателното формиране на емоционалната интелигентност на човек се случва някъде около 25-годишна възраст, когато е завършено развитието на префронталната кора на мозъка, която е отговорна за самоконтрола и социалното поведение. Но основните умения за емоционална интелигентност на детето трябва да се формират преди 6-годишна възраст. Децата в предучилищна възраст трябва да се научат да разпознават основни емоции – гняв, тъга, ярост, радост, страх – и да ги назовават правилно“, казва Юлия Кичила.
Приказката ще помогне
Основният съвет, който психолозите дават на родителите, е никога да не пренебрегват детските емоции. Забелязвайте кога детето е щастливо, кога е тъжно и назовете тези емоции, без да съдите самото поведение.
Тоест, вместо строго да нареждате на детето: „Спри да капризничиш!“, обяснете поведението му с тези думи: „Виждам, че си ядосан. Това е нормално. Хайде да помислим заедно как да те развеселим.“
Детето трябва да разбере, че дори лошите емоции не са лоши – просто трябва да се стегнете и да се успокоите.
Чудесен начин да започнете да учите за емоциите е с карти, които показват лицата на хората.
За да направите учебния процес по-интересен за детето, можете да го превърнете в игра, където то ще обясни защо момчето на снимката е тъжно и какво е разсмяло момичето.
„За развитието на емоционалната интелигентност са подходящи ролеви игри, в които вие и вашият син или дъщеря ще разигравате емоционални сцени с помощта на играчки. Нека детето обясни какво чувства обидената гъска. Заедно измислете как да му помогнете“, съветва Юлия.
Тя каза, че в детската градина децата много харесват, когато учителите четат приказки с емоционални истории. След това децата се опитват да анализират поведението на героите. Полезно е да се организират подобни четения у дома.
„След като прочетете историята, попитайте детето си: „Какво мислиш, че е почувствала принцесата? Какво би почувствал ти?“ Обяснете на детето си какво всъщност се е случило“, добави Юлия.
Родителска подкрепа
Когато бебето ви е обхванато от емоционална буря, то се нуждае от вашата подкрепа, а не от съвети или забрани. Затова не омаловажавайте чувствата му с фрази като: „О, не преувеличавай!“, „Спри да капризничиш“ и други подобни.
Когато едно дете е ядосано, защото е загубило любимата си играчка, или плаче от страх заради лош сън – то не „капризничи“, а изпитва истински чувства. Затова, дайте му правото да преживява.
В този момент е необходимо да сте там физически и емоционално. Вместо категоричното „Няма от какво да се страхуваш“, кажете: „Ти си уплашен, но аз съм тук.“ Можете също да добавите: „Когато бях малък, и аз се страхувах от тъмното. Това е нормално.“ Това ще помогне на бебето ви да се успокои.
Важно е да приемате емоциите на децата, вместо да се борите с тях. Само тогава детето ще засили нивото си на самоконтрол. Ако детето изпитва страх или раздразнение – особено по време на въздушни нападения – успокояващите ритуали ще помогнат за овладяване на негативните емоции.
„Има едно ефективно дихателно упражнение, наречено „Надуване на балон“. Помолете детето си да надуе въображаем балон: вдишайте дълбоко през носа си заедно, а след това издишайте бавно през устата в невидим балон. Дихателното упражнение, наречено „Облак“, ще помогне на малките деца да се успокоят. Кажете на детето си, че страхът му е облак. Помолете го да духне върху него, така че да отлети възможно най-далеч“, съветва Юлия Кичила.
Работата с дишането и въображението помага за облекчаване на емоционалното напрежение. Но най-голямата полза от подобни упражнения е, че детето разбира, че с лошите емоции може да се справи.
