На 3 август Българската православна църква почита паметта на трима монаси и духовни подвижници – св. Исаак, св. Далмат и св. Фавст. И тримата са живели през IV–V век и са оставили дълбока следа в историята на ранното християнство. Исаак е бил основател и духовен стълб на манастир край Константинопол, където по-късно се присъединяват към него Далмат и неговият син Фавст. Далмат е служил като войник в армията на император Теодосий Велики, но в един момент напуска светския живот и, заедно със сина си, се отдава на монашество. Под ръководството на Исаак, те приемат монашески постриг и се посвещават на строг пост, молитва и духовно усъвършенстване.
С времето Далмат става игумен на обителта, която по-късно носи неговото име – Далматският манастир. Той е признат за ревностен защитник на православната вяра и участва активно в Третия вселенски събор в Ефес през 431 година, където отстоява чистотата на християнското учение срещу ересите на своето време. Синът му Фавст поема управлението на манастира след смъртта му и продължава подвижническия път, останал верен на духовната традиция на баща си.
Интересна е и историята за самия свети Исаак – той е един от първите монаси в района на Константинопол, който живее в пълно уединение, почти като отшелник, в пещера. Легендите разказват, че той се явил пред император Валент (привърженик на арианството) и му предсказал гибелта, ако не върне свободата на православните. Валент го хвърля в тъмница, но скоро след това императорът загива по време на битка — не къде да е, а точно в пламъците на една плевня, както Исаак бил предсказал. Това пророчество прави Исаак известен в цялата империя и му донася почит като духовен водач.
А за Фавст – макар името му често да остава в сянката на баща му, той остава в историята с това, че след смъртта на Далмат отказва всякакви почести. Дори когато му предлагат по-висок църковен сан, Фавст предпочита да остане игумен и да продължи безмълвния живот на пост и молитва.
Наред с всичко това, любопитно е, че в някои части на Балканите 3 август е бил почитан и като „ден на затворените врати“ – вярвало се е, че на този ден вратите на дома не бива да се оставят отворени, за да не влезе чужда злина или да не „избяга късметът“. Затова хората държали входните порти и прозорците плътно затворени до залез слънце.
В народния календар 3 август е ден, обвит с поверия и предсказания за времето. Смята се, че каквото е времето на този ден, такова ще бъде и през октомври. Ако завали или задуха студен вятър – предстои застудяване. А ако домашните птици започнат да сменят перата си, това се тълкува като знак за ранни слани.
Традицията също така забранява на този ден да се изнася боклук или да се чисти у дома. Вярва се, че с боклука може да се „изхвърли“ и късметът, и благополучието. Препоръчва се денят да бъде спокоен, без спорове, конфликти или мързелуване. Смята се, че е по-добре човек да посвети времето си на тиха работа, размисъл или молитва.
